В шокиращо развитие на събитията множество източници съобщават, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е наредил на Пентагона да изготви планове за военна операция, целяща завземането на Панамския канал. Този ход, определен от критиците като явен акт на империализъм, предизвика глобални опасения относно американската интервенция, подкопаването на суверенитета на Панама и потенциалното изостряне на напрежението между Вашингтон и Пекин. Според сведенията планът е мотивиран от необходимостта да се противодейства на нарастващото китайско влияние в Панама и да се осигури стратегически актив, който исторически е бил жизненоважен за военните и икономическите интереси на САЩ.
Панамският канал отдавна е ключов елемент в борбата за глобално надмощие. Построен от Съединените щати в началото на 20-и век и завършен през 1914 г., той се превърна в един от най-значимите инфраструктурни проекти в съвременната история. Каналът значително съкрати времето за морски пътувания, позволявайки на корабите да избегнат опасния маршрут около нос Хорн в Южна Америка. През по-голямата част от 20-и век каналът остава под американски контрол. Въпреки това, след десетилетия на съпротива от страна на Панама и международен натиск, през 1977 г. президентът Джими Картър подписа договорите Торихос-Картър, които поставиха основата за постепенното прехвърляне на канала на Панама. На 31 декември 1999 г. САЩ официално предадоха контрола върху канала на панамското правителство – събитие, възприето като победа за националния суверенитет в Латинска Америка. Оттогава каналът се управлява от Панамската канална администрация, независима агенция на правителството на Панама.
През последните години САЩ изразяват загриженост относно нарастващото икономическо присъствие на Китай в Панама. Държавата китайски компании са сключили големи договори, свързани с логистиката на канала, пристанищата и развитието на инфраструктурата. Според информацията Тръмп смята, че предаването на канала е било стратегическа грешка, която сега трябва да бъде коригирана чрез възстановяване на американският контрол. Освен това операцията се представя като въпрос на национална сигурност, с твърдения, че Китай използва инвестициите си в Панама, за да упражнява влияние върху глобалните морски пътища. Тръмп често е критикувал „слабата външна политика“ на предишните администрации, обвинявайки ги, че са позволили на Китай да придобие стратегическо предимство в Западното полукълбо. В свои изказвания той е наричал канала „построен от Америка“ и е намеквал, че САЩ имат право да го защитят от чуждо вмешателство.
Панама категорично осъди всякакви намеци, че САЩ биха могли да си върнат канала. Президентът на страната подчерта, че каналът е собственост на Панама и че всякакъв опит за завземането му ще срещне решителен отпор. Панамското правителство се обърна към международни организации, включително ООН и Организацията на американските държави, търсейки дипломатическа подкрепа срещу американската интервенция. Китай, от своя страна, отправи остри предупреждения към САЩ, заявявайки, че всяка намеса в китайските инвестиции или търговски операции ще бъде разглеждана като акт на агресия. Като се има предвид значителното икономическо присъствие на Китай в Латинска Америка и нарастващото му влияние в глобалната търговия, американска операция в Панама може да влоши отношенията между двете свръхсили и да доведе до ответни мерки.
Панамският канал отговаря за около 6% от световната морска търговия, което го прави един от най-важните търговски пътища в света. Военен конфликт в региона може сериозно да наруши веригите за доставки, което би довело до икономически загуби за бизнеса. Ако Китай възприеме американската интервенция като заплаха за интересите си, може да наложи търговски ограничения на американски компании, засилвайки икономическото напрежение между двете страни.
В случай на американска военна операция, Панама, макар и без постоянна армия, може да прибегне до партизански тактики чрез своята национална полиция и сили за сигурност, което би направило окупацията скъпа. Други латиноамерикански държави биха могли да засилят военното си сътрудничество с Китай и Русия, променяйки баланса на силите в региона. Китай, макар и малко вероятно да влезе в пряк военен сблъсък със САЩ, може да подкрепи Панама чрез споделяне на разузнавателна информация, кибервойна и икономически контрамерки.
Един от най-известните примери за американска интервенция в Панама е инвазията от 1989 г., известна като операция „Справедлива кауза“. Тогава САЩ свалиха панамския лидер Мануел Нориега под предлог за защита на американски граждани, борба с трафика на наркотици и възстановяване на демокрацията. Инвазията доведе до значителни жертви и дългосрочна антипатия към американското военно присъствие в региона. Ако Тръмп предприеме нова военна акция, последиците биха могли да бъдат далеч по-тежки, предвид глобализирания характер на съвременната геополитика и присъствието на сили като Китай.
Възможните сценарии включват дипломатическо решение, при което САЩ биха могли да използват натиск, за да ограничат влиянието на Китай в Панама, без да прибягват до военни действия; икономически санкции срещу Панама, за да я отдалечат от Китай; или в най-лошия случай – военна окупация, която би довела до международно осъждане и продължителен конфликт. Китай, от своя страна, може да засили връзките си с Латинска Америка или да наложи икономически контрамерки срещу САЩ.
Предложението на Тръмп да „възстанови“ контрола над Панамския канал е рискован ход, който може да дестабилизира Латинска Америка, да влоши отношенията между САЩ и Китай и да предизвика глобална икономическа криза. Вместо военна агресия, САЩ биха могли да постигнат по-устойчив успех чрез инвестиции, търговски споразумения и дипломатически ангажименти с Панама и региона. Ако администрацията на Тръмп избере агресивна стратегия, тя рискува сериозни последици – както регионални, така и глобални.
