Няколко дни след разрушителното земетресение в Афганистан, което отне живота на хиляди хора, излязоха на бял свят шокиращи детайли за спасителните операции. Според свидетели и доклади от медии, спасителите са помагали предимно на мъже и деца, игнорирайки жени поради варварските, ислямистки норми, наложени от Талибаните. Това земетресение, с магнитуд 6.0, удари източните райони на страната на 31 август 2025 г., оставяйки след себе си огромни разрушения и хуманитарна криза.
Според официалните данни на Талибаните, земетресението е отнело живота на над 2200 души и е ранило около 3600 други, но точни цифри по пол не са публикувани. Най-засегнати са провинциите Кунар, Нангархар и Лагман, където цели села са били сринати, а спасителните екипи са се сблъскали с трудни терени и липса на ресурси. Това е третото голямо земетресение в Афганистан от 2021 г. насам, когато Талибаните завзеха властта, което доведе до рязко намаляване на международното финансиране за хуманитарни програми. Оттогава помощта от Запада е ограничена, тъй като много донори се опасяват, че средствата могат да попаднат в ръцете на Талибаните, което допълнително усложнява реакцията към бедствия.
Шокиращите разкрития идват от свидетели, интервюирани от „The New York Times“. Спасителите, които са били предимно мъже, са отказвали да изваждат жени от руините, ако наблизо няма мъжки роднини. Поради забраната за физически контакт между нероднини мъже и жени – строга политика на Талибаните – ранените жени са били оставяни под отломките, докато не пристигнат жени от други села или роднини, за да ги извадят. В някои случаи, ако е било необходимо да се носят тела, спасителите са ги влачели за дрехите, за да избегнат допир до кожата. „Чувствахме се като невидими“, споделя една от свидетелките, описвайки как жените са били събрани на едно място и забравени, докато мъжете и децата получават помощ.
Тези практики подчертават по-широкия проблем с дискриминацията срещу жените в Афганистан под управлението на ислямистите Талибаните. На жените са забранили да работят повечето професии, включително в медицината и хуманитарните организации, което води до липса на женски спасители и медицински персонал. Момичетата не могат да учат след шести клас, а жените не могат да пътуват без мъжки придружител. В резултат на това, в засегнатите райони са липсвали женски екипи, които да помагат на пострадалите жени, което е удължило страданията им.
Международната общност реагира с призиви за помощ, но с резерви. Великобритания обеща около 1,3 милиона долара за спешна помощ, а ООН подчертава необходимостта от фокус върху нуждите на жените и децата. Въпреки това, помощта е ограничена поради политическите съображения и страховете от злоупотреба с фондовете. Тази трагедия не само разкрива природните рискове в региона, но и дълбоките социални неравенства, които правят бедствията още по-разрушителни за уязвимите групи.
