Археолози обявиха откритието на най-старото доказателство за умишлено мумифициране на човешки тела – практика, датираща от преди 14 000 години в Югоизточна Азия и Южен Китай. Според проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), древните ловци-събирачи са използвали метод на сушене с дим, за да запазват труповете на почитаните си близки, което предхожда известните традиции в Чили и Древен Египет с хилядолетия.
Какво разкри проучването?
Изследователският екип, ръководен от д-р Хсиао-Чун Хунг от Австралийския национален университет, анализира 54 гроба от 11 археологически обекта в Югоизточна Азия и Южен Китай, датиращи от 12 000 до 4000 години преди настоящето. Кости от девет локации показват признаци на бавно сушене с дим, като най-старият пример – кост от ръка – е от Северен Виетнам и датира от преди 14 000 години. Това е по-старо от мумиите на културата Чинчоро в Северен Чили (7000 години) и древните египетски мумии (4500 години).
Учените установиха, че телата са били свити в поза на клекнал човек и поставени над нискоинтензивен огън, за да се изсуши кожата с дим, преди да бъдат пренесени в гробни ями в колиби или естествени убежища. Този метод е бил необходим в влажния мусонен климат, където естественото изсъхване не е било възможно.
Културни и еволюционни връзки
Проучването подчертава дълбока културна и биологична непрекъснатост между древните ловци-събирачи в Югоизточна Азия и съвременните коренни народи в Нова Гвинея и Австралия. Подобни практики на мумифициране с дим се наблюдават и днес сред народа Дани в Западна Папуа, Индонезия, където телата се излагат на дим, за да се запазят като част от домакинството. „Това показва, че традицията на мумифициране с дим е траяла над 10 000 години сред ловци-събирачи, свързани с коренните народи в Нова Гвинея и Австралия“, отбеляза д-р Хунг.
Проф. Питър Белууд от Австралийския национален университет добави: „Всички човешки общества, древни и модерни, уважават предците си. Затова е естествено да желаят да ги запазят след смъртта – било то в гробница или като мумифицирано тяло.“
Защо е важно това откритие?
Тези находки разкриват Югоизточна Азия като независим център на културни иновации и подчертават дългосрочната културна непрекъснатост. Те могат да помогнат за разбирането на миграциите на ранните хора в региона, като подкрепят „двуслойния модел“ на миграцията – вълна от ловци-събирачи преди 65 000 години, различни от по-късните неолитни фермери, които пристигат преди 4000 години.
