Украинските безпилотни апарати очевидно се оказват по-ефективни от години западни санкции. Според индустриални източници, Русия е все по-близо до принудително намаляване на добива на петрол, тъй като украинските удари по ключови тръбопроводи, рафинерии и пристанища сериозно ограничават капацитета ѝ да изнася.
Монополистът „Транснефт“, който контролира над 80% от целия добив на петрол в Русия, вече е предупредил компаниите, че може да им наложи ограничения за съхранение в системата си, а при нови поражения да приеме по-малки количества суровина. Това е първият ясен знак, че атаките поставят Кремъл в ъгъла – без достатъчно възможности за складиране, Москва няма къде да дене петрола си, освен да намали производството.
Украйна от август насам е нанесла удари поне по десет рафинерии, което временно е свило капацитета за преработка на Русия с близо една пета. Пристанищата на Балтийско море – Уст-Луга и Приморск – също пострадаха, като второто, най-голямото петролно пристанище на страната, бе временно извадено от строя за пръв път от началото на войната. Приморск има капацитет да изнася над 1 милион барела дневно – или повече от 10% от целия руски добив.
„Това са санкциите, които действат най-бързо“ – така президентът Володимир Зеленски обобщи ефекта на дроновете, които се оказаха далеч по-практично средство за намаляване на руските приходи от официалните санкционни режими.
Петролните и газовите приходи носят между една трета и половината от приходите в руския федерален бюджет през последното десетилетие. Именно затова всяко свиване на добива удря директно във възможностите на Кремъл да финансира войната.
Москва официално не признава мащаба на пораженията, но фактът, че „Транснефт“ вече ограничава операторите и предупреждава за нови съкращения, е достатъчно красноречив.
Финансовите институции също алармират – JPMorgan и Goldman Sachs посочват, че ограничените складови възможности и прекъснатата работа на рафинериите ще натежат върху производството. Засега спадът може да е „само умерен“, тъй като азиатските клиенти – най-вече Китай и Индия – все още купуват руското „черно злато“. Но ако ударите продължат, а инфраструктурата не бъде възстановена, Русия няма да има избор освен да свие обемите.
Остава и един парадокс – докато в рамките на ОПЕК+ Москва се опитва да увеличи производствените си квоти, в реалността може да се окаже неспособна да изпълни дори сегашните. Дроновете, изглежда, пренаписват енергийната геополитика по-бързо, отколкото бюрократичните споразумения.
