Зелена светлина за удари в дълбочина
Макар и неофициално, САЩ дават на Украйна разрешение за нанасяне на удари по руска територия. Подобни решения рядко се оповестяват публично, но сигналите са ясни. Вашингтон вече е давал подобни разрешения, но сега в центъра на вниманието са крилатите ракети с голям обсег – особено системата „Томахоук“.
Американските ракети „Томахоук“ с обсег до 2500 километра биха могли да достигнат Тюмен на изток и Мурманск и Архангелск на север. В зоната на поразяване попадат десетки региони в европейската част на Русия, Урал и Сибир, включително Москва, Московска област, Санкт Петербург и Ленинградска област.
Експертите са категорични: това е система, която променя правилата на играта. Онези, които са виждали нейното приложение в различни конфликти, разбират нейната ефективност. Окончателното решение се взема от Тръмп като върховен главнокомандващ, но засега системата „Томахоук“ е била поискана, но решение все още вероятно няма.
Демонстрация на възможности
През изминалия уикенд приграничният град Белгород бе потопен в мрак след украински удар по топлоелектрическата централа. Хората останаха без ток и вода – демонстрация на възможностите на Киев. Очевидната цел на украинските въоръжени сили са инфраструктурни обекти, за да се парализира или поне усложни работата на путинската система.
Ако „Томахоук“ достигне до, да кажем, електроцентрала в Москва, картината е ясна: взрив, паника, изключване на тока в един от районите. Това очевидно е съвсем нова стадия на войната, друга реалност. Едно е инцидент в Белгород, който в Кремъл дори не забелязват, и съвсем друго е столицата.
Цивилизованите страни се различават от дивите по това, че никога не започват първи и не са агресори. Това обаче не означава, че са слаби. Ако заплашват с блекаут (затъмнение, спиране на електричеството) например в столицата на Украйна, то в Кремъл трябва да знаят, че ще има блекаут в столицата на Русия.
Въпросът за цената и посредниците
Колко вероятна е предаването на „Томахоук“ на Киев? Преди всичко, прякото изпращане на американски ракети в Украйна едва ли е възможно. В администрацията на Тръмп твърдо се придържат към концепцията: „Не харчим нито цент за Украйна“. И много се гордеят с това, че за цялото оръжие плащат европейците. Така че тук Зеленски още трябва да получи съгласието на Брюксел за покупка на далекобойни ракети. Цената на една ракета „Томахоук“ е от 1,5 до 4 милиона долара според модификацията и контракта.
Позицията на Тръмп не е докрай ясна. Темата с далекобойните ракети може да е проява на новия курс на администрацията, а може да е и ловка манипулация, заплаха към Путин: ако не отидеш на компромиси, ще получиш ракета по родния си, да речем, Петербург.
Знакови промени в риториката
Широкото цитиране на специалния пратеник на Тръмп Кийт Келог само по себе си е знак за промени. Келог последователно подкрепя Украйна, докато (про)руският Уйткоф е акуратно отстранен от темата и прехвърлен на близкоизточния фронт. В началото на мандата на Тръмп всичко беше точно обратното.
Радикални промени на бойното поле не са станали, но сега президентът на Съединените щати вижда съвсем друга картина. През февруари, месец след встъпването си в длъжност, Тръмп казваше, че Путин няма нужда да сключва сделка, защото би могъл да завладее цялата Украйна. Сега той заявява, че руската икономика е в ужасно състояние и се руши, а Украйна се справя много добре със задачата да сдържа огромната руска армия.
Въпросът е в това какво е искал да вижда Доналд Тръмп през първите месеци на своето президентство и какво не е искал да вижда. Беше му удобно да смята, че Путин има непрекъснати успехи, че има карти в ръцете си, а Зеленски няма. Удобно му беше да възлага цялата отговорност за провала на преговорите върху Украйна, а с Путин да води разговори за размяна на патриотични филми.
Корицата в политиката
Тръмп дълго търпеше и дори ставаше предмет на подигравки, защото сам бе поставил на Путин краен срок, след който за Русия трябваше да настъпят най-тежки икономически последствия. Този краен срок изтече на 8 август. И нищо. Тръмп продължи да търпи и чака, но по някаква причина в края на септември 2025 година нещо се случи.
Позицията на Белия дом се обърна с главата надолу. Като по команда се преобрази риториката на най-близкото обкръжение на президента. Тръмп стана много недоволен от Русия и нейният диктатор Путин, който говори хубави неща, а после, на сутринта, в западното крило на Белия дом получават съобщение, че продължават обстрелите на Украйна и са убити невинни мирни хора.
Зеленски удивен от промяната
Владимир Зеленски наскоро пристигна в Ню Йорк, където изнесе реч в Генералната асамблея на ООН и се срещна с Тръмп. Зеленски, разбира се, е удивен. Помни колко несправедлив бе към Украйна нейният главен съюзник. Помни обидното слово „търгаш“ и не по-малко обидното израз „диктатор без избори“ по свой адрес. И, разбира се, обвиненията в нежелание за договаряне, които сипеха върху него от Вашингтон почти всеки ден.
През март тази година Владимир Зеленски в интервю за Тайм направо обвини Белия дом и Тръмп лично в сляпо следване на путинските наративи. Според думите на Зеленски, американските чиновници започнали да вярват на Путин на думата му, дори в случаи, когато думите му противоречат на собствените им разузнавателни данни. „Смятам, че на Русия се удаде да повлияе на някои членове на екипа на Белия дом с помощта на дезинформация„, каза той.
А сега Владимир Зеленски внимателно отбелязва: данните от украинското и американското разузнаване най-накрая съвпадат. С други думи, в САЩ сякаш престанаха да се съмняват в информацията от Киев. Или, ако да сме съвсем точни, Тръмп започна да вярва на собственото си разузнавателно съобщество.
Личната обида на Тръмп
Според думите на Зеленски, фактът, че Путин е лъгал президента Тръмп толкова пъти, изигра своя роля в техните отношения. Източници във Вашингтон потвърждават, че Владимир Зеленски доста точно е описал настроението на Тръмп. Главата на Белия дом е искрено бесен. Осъзнал е, че Путин го е лъгал най-нагло, в очите.
По всяка вероятност президентът на САЩ, въпреки всички увещания на европейците и украинците, досега е смятал думата на Путин за железна гаранция. Путин му говорел и на Уйткоф: „Готов съм за преговори. Искам мир“. И Тръмп транслирал тези обещания в света.
Когато Путин разсъждавал за нюанси и първопричини, Тръмп влизал в положение и чакал, а след това организирал среща в Анкоридж, след която трябвало да последват реални промени. Като минимум среща с участието на Путин и Зеленски.
И ето важният момент, който, както се представя, реши всичко. На 18 август – европейски десант във Вашингтон. Тръмп води преговори и в един момент излиза да се обади на Путин. След разговора президентът на САЩ обявява: „Срещата между Путин и Зеленски ще има. Той уредил всичко.“ Убеден в своя успех, той тържествува, а после нищо. Путин присмехулно кани Зеленски в Москва. Тръмп става за смях и най-накрая побеснява.
В пост в Truth Social Тръмп пише за опашки за бензин, за връщане на Украйна в международно признатите ѝ граници и „кой знае, може би дори повече“. Това ли не е ли опит да се накара Путин да се замисли?
Заплахата като тактика
Според бившия специален представител на Държавния департамент по Украйна – Кърт Волкър, който работи в администрацията през първия мандат на Тръмп, обидата към Путин е много лична. Той е оскърбен. Но достатъчно ли е оскърбен, за да продаде на Украйна „Томахоук“?
По думите на Волкър, за Тръмп няма червени линии, освен финансовите. Ако САЩ не плащат, то плюе на обсега на ракетите. За разлика от Байдън, Тръмп не се бои от ядрените заплахи на Кремъл, тъй като не смята Путин за безумец.
И все пак, означава ли това, че украинските въоръжени сили в обозрима перспектива ще получат тези ракети? Не, не означава. По-скоро имаме работа със заплаха. В Белия дом чакат реакция от Москва, а решения ще вземат едва след като се убедят в нежеланието на Путин да отиде на каквито и да било компромиси – ако се убедят.
Реакцията на Кремъл
Изглежда, в Кремъл сериозно се замислиха. Путин засега мълчи. Неговият прессекретар Песков невнятно заявява, че „Томахоук“ няма да променят положението на фронта. Цитат: „Няма вълшебно оръжие, били то ‘Томахоук’ или ракети, те не могат да променят динамиката.„
Военните експерти дават друга оценка. „Томахоук“ е извън редовото. Обсег от 2500 километра е способност да се достигнат множество обекти на територията на Русия, при това обекти от стратегическо значение. Високата точност, мощността на бойната глава и възможността на тези ракети да избягват противовъздушната отбрана позволяват да се порази точково практически всеки обект в Москва и не само в Москва.
В руското военно съобщество призовават да се подготвят за появата на далекобойни американски ракети в арсенала на украинските въоръжени сили. В популярен военен телеграм канал пишат: „Ще има ли доставки на ‘Томахоук’ за украинските въоръжени сили? Ами какъв странен въпрос? Разбира се, че да. По-добре все пак да не се утешаваме с приказки и празни илюзии, а да се подготвяме за това, че на системата за противовъздушна отбрана в промишлените центрове на Русия ще се наложи да действа в нови реалности.“
На кръстопът
Сега се намираме на разклонение. Или Путин ще сметне заплахите за блъф и ще продължи да убива мирни украинци в досегашният или по-голям мащаб, или ще оценят предупреждението на Вашингтон като последна възможност да се сключи сделка.
Разбира се, никой не гарантира, че настроението в Белия дом няма да се промени отново. На това разчита бившият президент Дмитрий Медведев, който твърди, че Тръмп „не е такъв“ и че „винаги се връща“.
В Москва засега няма никакви изненади. Медведев продължава да се шегува в рамките на възможностите си. Останалите повтарят старото, научено, отдавна омръзнало. Сергей Лавров отиде в ООН на Генералната асамблея, където съобщи, че Русия не бомбардира граждански обекти. По това време в Киев поредният масиран удар, срутена жилищна пететажка, множество загинали.
Относно реалните възможности на САЩ в Кремъл, разбира се, знаят и за настроението на Доналд Тръмп също. Въпросът е дали ще оценят правилно сигналите от Вашингтон.
По текст на Катерина Котрикадзе, главен редактор на руската, телевизия в изгнание – Дождь.
