През последните години руският енергиен гигант „Газпром“ претърпя рязък спад, който доскоро изглеждаше невъобразим. Причината за това не е икономическа криза или технологична революция, а политическите решения на Кремъл. Владимир Путин, вярвайки в своята непогрешимост, подцени възможностите на европейските партньори и изправи „Газпром“ пред невиждан колапс.
Началото на края
През пролетта на 2022 г. „Газпром“ обяви на своите европейски контрагенти, че вече няма да приема плащания в евро, въпреки че това бе договорено в дългосрочните контракти. Вместо това компанията настояваше за плащания в рубли. Очакванията на Кремъл бяха, че европейците ще се огънат, както бяха направили при предишни промени в условията на договорите. Този път обаче Европа отказа. В отговор „Газпром“ блокира плащанията в евро, обвини клиентите си в неплащане и спря доставките на газ. Така Русия, а не Западът, започна газовата война.
За да направи ситуацията още по-тежка за Европа, „Газпром“ нареди на европейските газохранилища под свой контрол да не приемат друг газ освен руски. Но вместо да принуди Европа да отстъпи, този ход доведе до ускорено намиране на алтернативни доставчици. В резултат на това, европейската зависимост от руския газ спадна до исторически ниски нива.
Катастрофалните резултати
До края на 2023 г. последствията от газовата война станаха очевидни:
- „Газпром“ отчете рекордна загуба от 629 млрд. рубли по международните счетоводни стандарти – най-големият дефицит в историята на компанията.
- Износът на газ се срина до 69 млрд. куб. метра – най-ниското ниво от 1985 г.
- Доставките за Европа паднаха до 28 млрд. куб. метра – равнище, невиждано от края на 70-те години.
- Капитализацията на компанията рухна до такава степен, че в даден момент „Газпром“ бе оценен по-ниско от собственото си дъщерно дружество „Газпром нефт“.
От шейхов разкош до масови съкращения
Преди едва десетилетие „Газпром“ бе символ на руския енергиен триумф. Шефът на компанията Алексей Милер обещаваше, че тя ще стане най-голямата корпорация в света с капитализация над 1 трилион долара. Тогава ръководството на „Газпром“ се държеше, като арабските шейхове, харчейки баснословни суми за луксозни хотели и приеми.
Днес реалността е съвсем различна. Наскоро стана ясно, че централният офис на „Газпром“ ще съкрати 1500 служители – цели 40% от персонала. Това не са обикновени работници, а близки до властта фигури, които доскоро се радваха на астрономически заплати, луксозни социални пакети и сладки ипотечни условия.
Сега им се налага да пишат презентации, за да обяснят защо тяхната работа е важна и защо не трябва да бъдат уволнени. Методът, вдъхновен от практиката на Илон Мъск, изглежда нелеп в контекста на „Газпром“, но е ясен знак за хаоса в компанията.
Какво следва?
Крахът на „Газпром“ не е просто провал на една компания – той е символ на по-голямата геополитическа и икономическа катастрофа, в която Кремъл въвлече Русия. Политическите решения, основани на грешни предположения и арогантност, унищожиха дългогодишни стратегически партньорства и подкопаха самите основи на руския газов монопол.
Както при много други случаи в историята, резултатът от управлението на еднолични лидери, които не търпят съвети и критика, е предизвестен. „Газпром“ може би ще оцелее, но никога вече няма да бъде глобален енергиен гигант, какъвто беше преди. А Путин ще остане в историята като човека, който не само започна газовата война, но и сам я загуби.
