Във Франция в сряда започна процес срещу четирима български граждани, обвинени в осквернението на еврейски мемориал в Париж през пролетта на 2024 година – на фона на военния конфликт в ивицата Газа между Израел и ХАМАС, последвал нападението на палестински бойци на 7 октомври 2023 година.
Делото е образувано за нанасяне на щети на охраняем паметник по мотиви на национална, расова или религиозна омраза.
Инцидентът с „кървавите длани“
Според разказа на охранителя на парижкия Музей на Холокоста, в нощта на 14 май миналата година неизвестни са нарисували с червена боя 35 „кървави длани“ на прилежащата към музея „Стена на Праведниците“, на която са изсечени имената на тези, които са спасявали евреи във Франция по време на Втората световна война.
Френската прокуратура смята, че тази акция може да е била организирана от рускитеspecслужби, също както и други подобни инциденти, случили се във Франция от есента на 2023 година насам.
Серия от провокативни акции
Сред другите инциденти са:
- Ноември 2023 г. – изображения на Давидови звезди се появили по стените на сгради в няколко квартала на Париж
- Юни 2024 г. – ковчези с надпис „френски войници в Украйна“ се появили до Айфеловата кула
- Септември 2025 г. – свински глави били подхвърлени до парижки джамии
Френските власти смятат Русия за причастна към всички тези акции, насочени, според Париж, към дестабилизиране на страната.
Следователят Клеман Рено отбеляза, че делото за „червените длани“ е първото достигнало до съд от тази серия, като работата по останалите епизоди продължава.
Разкриване на обвиняемите
Самоличностите на обвиняемите са установени чрез записи от градските камери за наблюдение.
Според следствието, още на следващата сутрин след актовете на вандализъм трима от тях са напуснали Франция с автобус за Белгия, откъдето са отпътували със самолет за София.
По-късно всички те са били екстрадирани от Хърватия по искане на френската полиция. Те са обвинени в осквернение на еврейски паметник.
Местонахождението на четвъртия участник в групата все още не е установено – той се съди задочно. Той е обвинен в организиране на логистиката за престъпната група – резервации на хотели и транспорт.
Всички ги грози до седем години затвор.
Защитата на обвиняемите
Един от обвиняемите, Георги Филипов, заяви, че е действал не от омраза, а в състояние на алкохолно опиянение, поради което действията му следва да се разглеждат като хулиганство.
Имената на останалите подсъдими засега не се оповестяват.
Връзка с Русия
Френското следствие е установило, че серията от престъпления е била активно популяризирана в интернет от различни групи, свързани с Русия.
Например, след появата на Давидовите звезди по къщите в Париж, в интернет са публикувани множество снимки на тези изображения. Акаунтите, публикували снимките, по един или друг начин се оказали свързани с Русия, твърдят френските следователи.
Според данни на агенция Viginum, която проследява чуждестранна намеса в интернет, епизодът с „червените длани“ също е бил активно разпространяван в платформата X от „потребители, свързани с Русия“.
Френското следствие свързва акцията с „червените длани“ с ФСБ. Според разузнавателни данни, приложени към делото, акцията е била организирана от Пети отдел на ФСБ, заявиха от Института за стратегически изследвания на Франция.
Пети отдел на ФСБ отговаря за събиране и анализ на информация, както и за координацията на международните връзки в областта на сигурността.
Паралели с други случаи
Процесът във Франция се провежда след като през май британски съд осъди на дълги присъди шестима български граждани, признати за виновни в участие в шпионска мрежа, работеща за Русия.
По време на процеса в Британия бе установено, че всички фигуранти са действали заради парично възнаграждение и са провеждали операции във Великобритания, Австрия, Испания, Германия и Черна гора.
Една от целите на тази мрежа е бил разследващият журналист Христо Грозев. Според думите му, следенето срещу него е започнало след неговите разследвания за причастността на Русия към отравянето с „Новичок“ в Солсбъри на бившия офицер от ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, както и към гибелта на малайзийския „Боинг“, свален над Донбас през 2014 година.
