Путин излага и демонстрира своите условия, които е готов да приеме и които според него трябва да бъдат изпълнени, за да се съгласи на прекратяване на огъня. Той казва, че на Украйна не трябва да се дава оръжие – не само от САЩ, но и от Европа, и че не трябва да провежда мобилизация. Освен това, доколкото разбираме, той настоява Зеленски да бъде отстранен.
На първо място, самата ситуация е много странна: Украйна не е поканена на масата за преговори, а изведнъж се очаква да изпълнява договорености, сключени зад гърба ѝ. Франция по този повод съвсем правилно заяви, че не е работа на Путин да решава на кого и как ще помага Франция. Великобритания също беше пределно ясна, че не Путин ще определя тези неща. Съответно, нито Америка, нито Русия имат правото да решават кой ще бъде президент на Украйна – дали чрез демократични избори, или чрез някакви други процедури за смяна на властта. Дали ще има избори, или ще е нещо като „специално назначение“, не знаем. Но едно е сигурно: Украйна няма намерение да изпълнява каквото и да било, колкото и да ѝ обясняват или диктуват, че всичко вече е решено вместо нея.
Може ли Зеленски да се съгласи на това? Разбира се, че може. Защото Зеленски, като зрял политик – за разлика от негодниците, с които трябва да седи на една маса и да играе на трик-трак – прекрасно разбира, че ако се наложи да се жертва за Украйна, то така ще бъде. Защото не става въпрос за собствената му политическа кариера, а за ситуацията с Украйна. Ако това ще доведе до справедливост и до това Украйна да получи онова, което ѝ се полага, значи политическата съдба на Зеленски ще бъде част от решението на този въпрос. Зеленски няма да се вкопчва във властта заради самата власт, както прави Тръмп, или още повече Путин, който се е впил в нея със зъби и нокти. При тях властта е самоцел, независимо от цената.
Но при Путин ситуацията е направо великолепна за него. Той е единственият, който диктува условия. Украйна не поставя никакви условия, Америка също не диктува нищо – само Русия налага своето. Това е напълно необяснима ситуация. Путин е като главорез в затвора – седи зад бодливата тел, истински бос. Той дори е подчинил коменданта на „концлагера“ си. Но главният главорез си остава той. И изведнъж от другата страна на оградата му казват: „Путин, ти държиш цялата зона. Ами ако започнем да ти подхвърляме наркотици?“ Той: „Кои сте вие?“ – „Ами твоите приятели американците.“ – „Добре, давайте.“ – „Искаш ли да ти докараме цистерна бира в зоната?“ – „Чудесно, давайте!“ – „А искаш ли да сменим конвоя – вместо въоръжени пазачи да сложим наемни лелки от село?“ – „Страхотно, давайте! Махнете ми и КПП-то, та да мога да се разхождам из околностите.“ – „Аз не съм го искал, но звучи интересно.“
И тогава започват ответните искания: „Щом е така, не махайте изхода от зоната, ами ми осигурете свободен достъп по всяко време. Договорете се с ООН за среща. Махнете санкциите. И още нещо – липсват ми дреболии за бита, примерно микрочипове за ракетите.“ С други думи, неща, които преди бяха забранени, които всички знаеха, че в „зоната“ не влизат. Защото такова нещо не се случва – да чукат на вратата и да казват: „Ето ти свежи наркотици за зоната, вземи си дозата.“ Зоната уж се бори с наркотиците, уж ограничава хората от престъпния свят. Това, което става зад бодливата тел, макар и да се нарича гордо „превъзпитание“, всъщност не е такова. Но поне изолира този заразен бардак от останалия свят. И изведнъж идват някакви странни доброжелатели и казват: „Я да се разберем с вас. Вие сте добри момчета, не сте престъпници. Имаме предложение.“
И тогава започваме ние да им диктуваме: „Не, не, вие не разбрахте. Искаме хероин, марихуаната не ни върши работа. Искаме няколко публични дома – не един, и то не от онези съмнителните, а такива, които да са им в задълженията. И командировъчни за всички, защото всеки момент можем да излезем да се разходим из гората или да оберем някое селско магазинче на съседната улица.“ Преди всичко това беше ясно на целия свят – бодлива тел, заразен барак, няма с кого да се преговаря. А сега, благодарение на Тръмп, можеш да говориш за каквото си искаш. „Хайде да поиграем хокей?“ – „Добре, давай.“ – „А после с ЕС да поиграем голф?“ И така престъпниците зад бодливата тел не само получават публика, която ги слуша внимателно, но и такава, която записва: „Какво желаете?“ – „Искаме облекчаване на режима.“ И им го дават по списък. И това няма край.
Защото, когато кажеш на един негодник: „Не, това е грешка, ти не си негодник, ти си страхотен човек, хайде да поиграем хокей“, той започва да се възползва. „Има ли нещо на залог? Златен зъб? Хайде да разиграем едно домино, да забием козела.“ Преди такива забавления бяха забранени, режимът не позволяваше. Сега изведнъж стана възможно. А при Путин няма предел на задоволяването. Той граби Русия 25 години и все още не му стига. Не е изял всичко, не е похарчил всичко, не е разрушил всичко. Няма предел на алчността му, на порочността му. И когато започнат да му говорят любезно и да го изслушват внимателно и там няма предел. Затова исканията му – да махнат Зеленски, да спрат оръжията, да разпуснат украинската армия – са само началото. Защото той няма граници в желанията си, никога не му стига.
И ето, звъни му представител на някогашен еталон за свободен свят и казва: „Можем да си поговорим.“ Такова щастие никога не е имал, дори не си го е представял. А наглостта и абсурдността на исканията му всъщност зачеркват единственото, което би трябвало да се каже: „Путин, свършвай войната веднага, иначе си свършен. Даваме заповед на спецчастите да те намерят, да те завлекат в Хага и да те съдят. Никога повече няма да излезеш. Армията ти ще бъде разбита, страната ти ще бъде смазана от санкции, нито един олигарх няма да може да похарчи долар извън границите ѝ. Вътре в страната няма да можете да правите нищо, а това ще влоши живота ви драстично. Разбра ли, Путин?“ Това е единственият разговор, който той разбира. А сега той знае, че може да наглее поне още 4 години и ще го прави. Гаврата с Украйна е просто страничен ефект, защото Украйна е само началото. А после идват Изтокът, Азия, Африка, Южна Америка – да си поделят света. А до него стои Тръмп, записва и пита: „Какво желаете? Азия? Да поговорим. Африка? Да поговорим. Близкият Изток? Има за какво да си говорим. Страхотни момчета.“
