Учени са описали три изключителни вида дървесни жаби от Танзания, които заобикалят традиционния стадий на пълзящи личинки и раждат живи малки жабчета. Женските отделят десетки жабчета, всяко с размер едва няколко милиметра, направо на сушата.
Живородството е рядко срещано при земноводните: от над 4 000 вида жаби и тритони, по-малко от 1% са способни да раждат живи малки. Според учените тази адаптация може да се е развила като стратегия в райони, където няма лесен достъп до вода за яйцекладане.
Трите новооткрити вида – Nectophrynoides luhomeroensis, N. uhehe и N. saliensis – първоначално са били класифицирани като един вид: N. viviparus. Чрез анализ на физически характеристики, генетични данни и вокални записи на жабите в естествената им среда, учените установяват, че те са отделни видове.
Въпреки малкия брой малки, които се раждат живи (около 40–60 жабчета), те имат предимство пред пълзящите личинки, които са по-уязвими. Най-големият брой записани живи жабчета в една женска е над 160.
Учени предупреждават, че тези видове са уязвими към обезлесяване и климатични промени, а някои видове в рода Nectophrynoides вече са изчезнали от естествената си среда, като например N. asperginis – Kihansi spray toad. Допълнителни изследвания са необходими, за да се разберат разпространението, екологията и тенденциите на популациите, за да се разработят ефективни стратегии за опазване.
Това откритие подчертава важността на таксономията и колекциите в естествените музеи, които помагат на учените да идентифицират нови и рядко срещани видове и да съхранят биологичното разнообразие за бъдещето.
