Вашингтон видя какво ли не през годините, но тази гала вечер определено ще остане в хрониките като моментът, в който група доказани терористи бяха изпратени с минута мълчание и снимки, подредени все едно става дума за убити военни кореспонденти от Втората световна война. Асосацията на чуждестранните прескореспонденти в САЩ реши да почете паметта на „газиански журналисти“ от Al Jazeera – само че се оказа, че под микрофоните, камерите и прескартите всъщност стоели оръжия, ракети и инструкции как да се снима терористичен акт така, че да изглежда „героично“.
Кои всъщност бяха „почитаните“?
Honest Reporting публикува списък с шестима от „журналистите“, възхвалени на церемонията. Всички до един – активни членове на Хамас или Палестинския ислямски джихад. С други думи – не точно „репортери“, освен ако не броим документирането на нападения по цивилни като форма на модерно „военно есе“.
- Анас ал-Шариф – ръководител на ракетна терористична клетка на Хамас. Убит през август 2025 г.
- Исмаил ал-Гхул – член на Нухба, инструктирал терористи как да снимат нападения за пропаганда.
- Хосам Шабат – снайперист от Бейт Ханун, участвал в атаки по войници и цивилни.
- Хамза ал-Дахдух – инженер в Ислямския джихад и заместник-командир на ракетно подразделение.
- Мустафа Тхурия – зам.-командир в бригада на Хамас, убит в акция срещу израелски войски.
- Мохамед Салама – един от нападателите на 7 октомври, заснемал атаките върху израелски цивилни.
Нито един от тях не е бил „смел кореспондент, останал в опасността, за да разкаже историята“. Напротив – били са опасността.
Как изобщо се стигна дотук?
Гала вечерта включваше минута мълчание, „мемориална маса“ със снимките на терористите и емоционални речи за свободата на словото. Проблемът? Организаторите дори не споменали имената на „репортерите“. Дали защото знаели истината? Или защото визуалната пропаганда винаги работи по-добре, когато няма нужда от факти?
Fox News кореспондентът Трей Йингст, награден по време на събитието, използва сцената, за да атакува Израел за ограничения достъп на медии до Газа. Благородна позиция, разбира се – макар и леко развалена от факта, че до него в залата „почитаха“ хора, които са снимали как се убиват цивилни.
Al Jazeera и Хамас – съвпадение, казвате?
Отдавна има съмнения за твърде тесни връзки между катарската „медия“ и Хамас. Нови документи, открити от израелските сили в Газа, ги потвърждават:
- Хамас давал инструкции към Al Jazeera какво да се излъчва.
- Целта била да не се допусне никакво вътрешно недоволство срещу „съпротивата“.
- Покушението от 7 октомври трябвало да бъде представяно като „легитимна военна операция“.
- Лидерът Яхия Синуар трябвало да бъде рисуван като „военачалник в първа линия“.
С други думи – не журналистика, а PR кампания на въоръжена групировка.
По-широкият проблем
Галата във Вашингтон беше симптом, не инцидент. Част от Запада все още отказва да приеме, че не всеки с камера е журналист, и не всеки, който казва „свобода на словото“, е Павлуша* за демокрация.
Да почетеш човек, който е документирал убийства на цивилни, е морален провал. Да го направиш в столицата на САЩ – това вече е дипломатически маратон към дъното. А най-тъжното? Че някои в залата наистина вярваха, че почитат журналисти. Някой да им подаде енциклопедия. И съвест!
*Павлуша (Сергій Валерійович Павлуша) е українски войник от 72-ра механизирана бригада, загинал през 2014 г. в руско-украинската война, известен с участието си в бойните действия, където е станал символ на героизъм, и често споменаван в украински песни и истории, свързани с конфликта
