Ново научно изследване показва, че осигуряването на здравословно и устойчиво училищно хранене за всички деца по света може да има огромен ефект върху борбата с глада, болестите и климатичните промени. Според учените, ако до 2030 г. всяко дете получава поне едно пълноценно училищно хранене на ден, глобалното недохранване може да бъде намалено с близо 24 процента.
Проучването е проведено от изследователи от Университетския колеж в Лондон (UCL) и използва компютърно моделиране, за да сравни настоящото състояние — при което само около едно от пет деца има достъп до училищно хранене — със сценарий на универсално покритие. Резултатите показват, че подобна мярка би могла да предотврати над един милион смъртни случая годишно, свързани с хранителни заболявания, както и да намали броя на хората с недостиг на витамини със 120 милиона.
Освен здравните ползи, изследването подчертава и значителните екологични ефекти. Когато училищните менюта се основават на препоръки за устойчиво хранене — с повече зеленчуци и по-малко месо и млечни продукти — и когато се намалява хранителният отпадък, екологичният отпечатък на хранителните режими може да бъде намален наполовина. Това включва по-ниски емисии на парникови газове, по-малко използване на земя и вода.
Финансовият анализ показва, че разширяването на програмите за училищно хранене би изисквало допълнителни инвестиции, равняващи се на около 0,1 процента от националния доход в държавите с високи доходи и до 1 процент в страните с ниски доходи. Въпреки това, намалените разходи за здравеопазване и по-ниските щети от климатичните промени биха компенсирали значителна част от тези разходи.
В момента училищните програми за хранене достигат до около 466 милиона деца дневно и представляват приблизително 70 процента от глобалната публична хранителна система. Въпреки това, изследователите предупреждават, че постигането на универсално покритие ще изисква дългосрочна политическа ангажираност и стабилно финансиране, особено в страните с по-ниски доходи, където по-малко от едно на десет деца получават училищно хранене.
Авторите на изследването подчертават, че училищните хранения не бива да се разглеждат само като социална или хранителна мярка, а като ключов инструмент за трансформация на цялата хранителна система. Свързването на училищните програми с хранително образование, устойчиво производство и намаляване на отпадъците може да помогне за изграждането на дългосрочни здравословни и екологично отговорни навици.
Изследването е част от по-широка инициатива на Изследователския консорциум за училищно здраве и хранене, свързан с Коалицията за училищни хранения, създадена през 2021 г. след ангажимент на над 100 държави да осигурят здравословно училищно хранене за всяко дете до 2030 г. Консорциумът разработва и специален инструментариум за екологично устойчиви училищни хранения, като първите резултати се очакват през пролетта на 2026 г.
