Жителите на Белгородска област са в недоумение, а руснаците – в тревога. Без ясни указания и методички, Русия се опитва да обясни какво всъщност се случва в региона. За Путин в момента е крайно нежелателно да се сблъсква с подобни проблеми, особено след като е обещал на приятеля си Доналд силна позиция на преговорите. Тези преговори обаче на Запад вече са заклеймени с най-лошите епитети заради явно промосковската и унизителна позиция на САЩ. Няма да цитираме как точно ги наричат, но ситуацията е толкова красноречива, че думите са излишни.
За Путин сега е важно да поддържа имидж – не непременно на лудия Иван, което на четвъртата година от горещата фаза на войната звучи неуместно, а поне на ексцентричен и леко налудничав лидер. Затова информацията за случващото се в Белгородска област не само се заглушава, но дори не достига до самия него. Въпреки това евакуацията на населението от Краснояружския район вече не може да бъде скрита, което поражда логични въпроси: ако всичко е отблъснато и победено, защо е нужна евакуация? Обясненията звучат неубедително.
На фона на евакуацията бързо изплува и темата за мародерството. Изглежда, че в Белгородска област то е дори по-мащабно, отколкото беше в Курска област. „Освободителите“ чуват слухове за възможна пауза в бойните действия и явно виждат в това последния си шанс да се „обогатят“ в обозримо бъдеще. Любовта на местните към перални и трофейни тоалетни чинии е добре известна и едва ли изненадва някого. Но тук има нещо по-различно.
Докато в Курска област разговорите за това как руските войски ограбват собствените си селища започнаха седмици след отстъплението на ВСУ от приграничните райони, в Белгород това се случи почти веднага след началото на събитията. Това подсказва, че мащабът на това „скрепно“ явление е много по-голям, отколкото преди. Руската преса, разбира се, омекотява острите ъгли, но дори след няколко нива на „филтриране“ информацията остава тревожна.
Един пример: „Руските военни, които от седмица отблъскват атаките на украинската армия в Белгородска област, разграбиха десетки частни домове в село Репяховка, Краснояружски район, близо до границата с Украйна. В някои домове лежат загинали руски войници“, споделя източник, без да дава подробности или кадри. Видео, публикувано на 23 март от каналите „Пепел“ и „ВЧК-ОГПУ“, показва разказ на местен жител. Той описва как домът на съселянин на име Кравченко, който бил „добре заключен“, е разбит от „нашите военни“. Вътре – разхвърляни вещи, бутилки от алкохол и следи от „обиск“. Същото се случило и с дома на снимащия. „Това са нашите военни – защитници, които влизат в чужди домове“, иронизира той.
Хромозомата на „богоизбраните“
Още през 2022 г. руснаците обичаха да повтарят, че са богоизбран народ с „допълнителна хромозома“. Тогава това предизвикваше подигравки, но може би напразно? Кръвожадност, мародерство и лъжи изглежда са събрани в един общ пакет, който се проявява при първа възможност. Събитията в Белгородска област сякаш потвърждават думите на Фаина Раневска: „Гъз има, а дума за гъз – няма“. Ако всичко е отблъснато и победено, откъде се взеха мародерите? На тази логика скоро може да видим как „освободителите“ започнат да грабят съседни области – защо не?
Явно царят в момента не приема лоши новини. Докладите до него трябва да са само положителни, в стил „всичко е добре, всичко е хо-ро-шо“. Затова пресата избягва да пише за причините, но не може да скрие последствията, макар и обвити в мъгла.
Хаймарси, вертолети и объркване
Сутрешното съобщение за четири унищожени вражески вертолета с удар на „Хаймарс“ в оперативния тил на противника е от същия порядък. „Хаймарс“ работи от дълбочина, за да избегне ответен удар, но ако ракетите са достигнали целта и са намалили вертолетния парк с четири единици, значи врагът е бил сигурен, че там е безопасно. Очевидно са разчитали на бравурните сводки, че нищо бързо няма да долети, а бавните атаки ще избегнат, излитайки навреме. Но от ракета не можеш да избягаш – шаблонът им се счупи.
ВСУ явно са по-близо, отколкото са очаквали, а това е възможно само по една причина. Освен „Хаймарс“, в района работи и авиацията на ВСУ, като коригираните авиобомби удрят все по-далеч в тила, рушат логистиката и объркват противника. Дори в ярките им Telegram канали цари объркване – не знаят как да опишат ситуацията, без да си навлекат проблеми. Резултатът са текстове като: „Нещо непонятно се случва в Белгородска област. Врагът активизира диверсионни групи, бронетехника и дори авиация“, цитират източници от Генщаба. Увереността е задължителна – неувереността там е престъпление. Но тревогата е осезаема.
Мостове, логистика и мълчание
Източник разкрива: „Нагоре докладват, че врагът е разбит и всичко е под контрол. После виждаме проблемите. Само за седмица бяха взривени 11 моста на 30-40 км от границата“. Загубите в техника са сериозни, но никой не смее да ги уточни. Местността се превръща в буферна зона, логистиката рухва, а слуховете за загуба на още селища противоречат на официалните победи. Царят обаче не бива да знае – неговите чемодани (куфари) са пълни с мъдрост, а не с ярост. Така че всичко е „добре“ – с изключение на дребни неприятности.
Автор: Антиколорадос:
Превод и адаптация: Георги Борисов
