В последните дни, руските мрежи за влияние упорито разпространяват идеята, че Русия предала Венецуела на САЩ в замяна на Украйна. Тези твърдения са подкрепени с различни аргументи, които дори не си струва да се обсъждат сериозно, тъй като на повърхността се виждат няколко очевидни факти, игнорирането на които граничи с психическо разстройство. За да затворим тази тема, достатъчно е да си зададем един прост въпрос: „Русия – това кой точно е?“
Отговорът е ясен: подобно предложение може да дойде само от Владимир Путин, но след ареста на Николас Мадуро и преместването му в затвора в Бруклин, руският тиранин изглежда е зает с лични проблеми, тип стомашно разстройство и едва ли мисли за такива сделки. Ако някой друг е решил да вземе инициативата и да изяви подобни идеи, то след като Путин се възстанови, той със сигурност ще се поинтересува кой е действал без неговото знание. В зависимост от настроението му, съдбата на този „инициатор“ може да бъде различна – или дори драстично различна.
Но има и друг аспект. Самата формула „Венецуела в замяна на Украйна“ звучи абсурдно, тъй като Путин не притежава Венецуела и не може да предлага нещо, което не е негово. Със същия успех той може да предложи Алфа Кентавър или Андромеда – с идентични последици. Само за една година Путин загуби контрола над две държави, където уж имаше влияние: Армения и Сирия. Никой дори не го попита за мнението му, така че подобно предложение изглежда като отглас от паралелна реалност. Всъщност нещата стоят по-различно.
Последствията от ареста на Мадуро
След ареста на Мадуро възникват множество въпроси – както тактически, така и стратегически. Отговорите на тях вероятно ще оформят нови проблеми с дългосрочни последици. Най-простите от тях са три:
- Каква е съдбата на руските военни специалисти от мисията в Каракас, разположена на базата в летище Ла Карлота след удара на САЩ?
- Какво се случи с руските военни съветници, които охраняваха Мадуро, и каква е тяхната съдба?
- Защо не сработи противовъздушната отбрана, доставена от руското Министерство на отбраната?
Можем да предположим какви биха могли да бъдат отговорите. Вчера се обсъждаше съдбата на 32 кубински телохранители, които също бяха част от охраната на Мадуро и сега ги очакват пищни погребения на родината. Възможно е руските специалисти да са пострадали по същия начин. Но тук нещата са прости: дори ако се окаже, че всички са загинали, реакцията ще бъде типичната „Жените ще родят още“. Всеки ден врагът губи от хиляда до хиляда и петстотин души и това не го тревожи особено, така че загубата на няколко десетки руски военни във Венецуела едва ли ще предизвика голямо съжаление.
По-дълбоките проблеми за Русия и Китай
В цялата тази история има по-сериозни аспекти, които не могат да бъдат игнорирани. Русия и Китай в продължение на две десетилетия поддържаха Венецуела и свързаха с нея множество свои интереси. Сега всичко е на пауза, а бъдещето не изглежда обещаващо.
В Русия сега ухае на изгоряло, тъй като събитията във Венецуела правят трудно поддържането на „паралелната реалност“. Не става въпрос само за това, че Мадуро за няколко часа премина от царски условия в затворническа килия, а за бързината, с която обкръжението му се преориентира. От „Върнете ни Коля, иначе…“ до „Готови сме за пълно сътрудничество с Белия дом“ минаха не повече от два дни. С такава скорост за месец всички ще забравят Мадуро и неговата легендарна маршрутка от младостта му. На въпроса „Кой е Мадуро?“ местните ще отговарят с рамене: „Кой знае, другарю майор?“
Гледайки тази бързина, руското ръководство се изпълва с тревожни мисли. Ако Путин беше учил сериозно в юридическия факултет на Петербургския университет, вместо да е външен информатор на КГБ, сигурно щеше да си спомни латинската фраза „Sic transit gloria mundi“ – „Така преминава световната слава“. Не става въпрос само за преходността на славата, а за нейната внезапност и скорост, както се случи с най-добрия приятел на Путин, на когото той обещаваше пълна подкрепа.
Трудно е да се каже какво е впечатлило повече любителя на щъркели и гумени играчки – последното видео с жив Кадафи или събитията с Мадуро. Според очевидци, след видеото с Кадафи Путин изпаднал в ступор и останал неподвижен дълго време. Това било преди години, когато нервите и мускулите му били в по-добра форма. Сега той просто изчезва, както обикновено става, когато го обхваща страх.
Слухове за предателство и ролята на църквата
Междувременно в Русия се носят слухове, че близките сподвижници на Мадуро са го предали. Те се обвиняват в екзекутирането на кубинските телохранители, изключването на ПВО и пълно предателство. Имена все още не се споменават, но това не е важно. По-трудно е да се признае, че САЩ са толкова напред технологично, че просто са неутрализирали отбраната, а кубинците са били хванати неподготвени. Затова темата за измяна е на преден план.
В този тежък момент за Путин – или по-точно, момент на „тежко“ – се появиха свещениците, които обещават да го защитят с мощни молитви, сега не от зли дронове, а от предатели в близкото му обкръжение. Те отбелязваха своето „автономно“ Рождество – може би на Рюрик – и тогава се обяви:
„На Рождество и преди празника нашият предстоятел ще прочете специална молитва – за Владимир Владимирович и за наказанието на предателите, които са се промъкнали в близкото му обкръжение. Тази особена молитва ще бъде произнесена три пъти. И нашият президент ще бъде здраво защитен с молитвен покров.„
Четенето на това е страшно, а източникът добавя, че молитвата е толкова тайна и необичайна, че може да се чете само „без излишни уши“. Това означава, че ако църковниците решат, че някой има „излишни уши“, то… Най-важното е, че всички са убедени, че точно сега до Путин има хора, които чакат сигнал, за да отворят вратите на бункера му за специален екип, който ще го отведе или в трибунал (ако е жив), или за идентификация на трупа (ако се съпротивлява до последно… не е ясно с какво). Такава е сегашната тревожна атмосфера в Русия, където в напрегнатата тишина се чуват само тайни молитви и звуците от „дълбините на душата“ на самия цар.
