Това ще бъде първата пилотирана мисия, която ще пътува около Луната от ерата на Аполо, като астронавтите ще прелетят покрай далечната страна на Луната, за да тестват системите за жизнеобезпечаване и навигация.

НАСА се подготвя да премести най-високата и най-мощна си ракета от сглобителната сграда до стартовата площадка в събота, отбелязвайки една от ключовите цели на агенцията – достигането до Луната.

Бавна и прецизна операция

В бавна и внимателно хореографирана операция ракетата Space Launch System, увенчана с космическия кораб Орион, е насрочена за изстрелване на 6 февруари.

Изтеглянето през този уикенд позволява на инженерите да започнат окончателна интеграция, тестване и пълни стартови репетиции, включително симулации на зареждане с гориво и процедури за обратно броене, преди ракетата да бъде одобрена за полет.

Най-мощната ракета на НАСА

Ключова за мисията е системата Space Launch System, или SLS – ракета за тежки товари, проектирана да изпраща астронавти и големи полезни товари извън ниската земна орбита.

По-висока от Статуята на свободата и произвеждаща повече тяга при излитане от всяка ракета преди нея, SLS е построена да пренася хора по-дълбоко в космоса, отколкото НАСА е стигала от ерата на Аполо.

Монтиран на върха на ракетата е космическият кораб Орион – капсула за екипаж, проектирана да побира астронавти за мисии, продължаващи седмици наред.

Орион е изграден с подсилен топлинен щит, за да издържи на екстремните температури при влизане обратно в атмосферата на Земята, и системи за защита на екипажите от радиация и условията в дълбокия космос.

Гръбнакът на програмата Артемис

Заедно SLS и Орион формират гръбнака на програмата Артемис на НАСА – серия от мисии, предназначени да върнат хората на Луната и да установят дългосрочно присъствие там.

Джон Пернет-Фишър, научен сътрудник в Университета в Манчестър, казва, че предстоящата мисия отбелязва важна стъпка за пилотираните космически полети.

„Това е огромна крачка за НАСА и програмата Артемис, защото това ще бъде първият път, когато екипаж от хора ще види далечната страна на Луната, и е толкова важна крачка към евентуалната цел на НАСА да върне човешки стъпки обратно на лунната повърхност,“ каза той.

От Артемис I до Артемис II

Артемис I, която летя през 2022 г., беше тестова мисия без екипаж, която изпрати Орион около Луната, за да докаже, че ракетата и космическият кораб могат да функционират безопасно в дълбокия космос и да се върнат на Земята.

Артемис II, мисията, която сега наближава стартирането, ще бъде първата с астронавти на борда.

Екипажът няма да кацне на Луната, но ще пътува по въртяща се траектория около нея, преди да се върне у дома, тествайки системите за жизнеобезпечаване, навигация и комуникация с хора на борда.

Нова генерация ракетна технология

Пернет-Фишър обяснява как новата система надгражда по-ранните програми за космически полети.

„SLS и модулът Орион, който ще седи на върха му, са по принцип следващото поколение ракетна технология. Така че по времето на Аполо имахме Сатурн V с модула Аполо отгоре,“ каза той.

„Това са съвременните еквиваленти, и по-конкретно SLS, системата за космическо изстрелване, е проектирана да бъде толкова голяма ракета, че всъщност е способна евентуално дори да отиде малко по-далеч в бъдеще. Ако НАСА продължи в тази посока, много добре може да се видят мисии до Марс, може да се видят неща, отиващи по-дълбоко в космоса, например е предложено, че е достатъчно мощна да достигне Юпитер,“ добави той.

Бъдещи мисии и лунната врата

По-късните мисии ще надхвърлят лунните прелитания.

Очаква се Артемис III да кацне астронавти на лунната повърхност, насочвайки се към южния полюс на Луната – район, за който се смята, че съдържа воден лед, който може да се използва за питейна вода, кислород и ракетно гориво.

Артемис IV и последващите мисии са планирани да помогнат за сглобяването на лунната врата (Lunar Gateway) – малка космическа станция, която ще обикаля около Луната и ще действа като междинна точка за повърхностни мисии и научни изследвания.

Луната като полигон за Марс

НАСА вижда Луната като полигон за бъдещи пътувания до Марс.

Чрез работа по-далеч от Земята за по-дълги периоди, агенцията се надява да тества технологиите, местообитанията и системите за жизнеобезпечаване, необходими за пътувания в дълбокия космос.

„Тя е проектирана основно да доведе хора до Луната, но както казах, има тази допълнителна способност с потенциал да отиде по-далеч от самата Луна. Така че както казах, потенциално до Марс, потенциално до места като Юпитер, има потенциала да пренася телескопи, например, в дълбокия космос за наблюдения в дълбокия космос. Основно фокусът е интеграцията с Орион… и достигането до Луната с тази конкретна конфигурация.“

Технологични ползи за обществото

Отвъд изследването, учените казват, че програми като Артемис често донасят по-широки ползи.

Технологиите, разработени за космически мисии, исторически са водили до напредък в материалите, системите за безопасност и инженерството, използвани на Земята.

„Определено видяхме това чрез Аполо… има огромни технологични иновации, които после се прехвърлиха към широката общественост. Много неща, които приемаме за даденост днес, като технологията за потушаване на пожари, просто прости неща, неща като термопокривала, например,“ каза той.

„И така, като преследваме големи амбициозни цели, наистина виждаме технологична полза за обществото като цяло, и могат да се случат нови иновации. Това е голяма причина да продължим да изследваме по начина, по който го правим.“

С изтеглянето до стартовата площадка вече неизбежно, фокусът на НАСА се премества от сглобяването към окончателните проверки, приближавайки следващата глава на човешкото изследване една стъпка по-близо до излитането.