Полярните мечки отдавна са символ на климатичната криза и застрашените екосистеми в Арктика. През 2015 г. снимка на изключително изтощена полярна мечка обиколи света и предизвика силна обществена реакция, като се превърна в икона на последиците от глобалното затопляне. Въпреки че по-късно не беше доказано, че конкретното животно е пострадало пряко заради климатичните промени, видът остава класифициран като уязвим от Международния съюз за защита на природата (IUCN).
Дългосрочните прогнози са тревожни. Според изследване от 2020 г., до края на XXI век е вероятно да настъпят локални изчезвания на полярни мечки в части от Арктика, дори ако емисиите на парникови газове бъдат ограничени. На този фон обаче нови научни данни показват по-сложна и нееднозначна картина.
Неочаквана тенденция в района на Свалбард
Полярните мечки, обитаващи района около норвежкия архипелаг Свалбард, изглежда се справят по-добре от очакваното. Проучване, публикувано в списание Scientific Reports, установява, че телесното състояние на тези мечки се е подобрило, въпреки значителната загуба на морски лед в региона.
Температурите в Баренцово море са се повишавали с до 2°C на десетилетие от 1980 г. насам — един от най-бързо затоплящите се райони в Арктика. Въпреки това, след преброяване през 2004 г., популацията на полярните мечки в Баренцово море е била около 2650 индивида и дълго време не е показвала ясно изразен спад.
Изследователят Йон Аарс и неговият екип анализират данни за телесните измервания на полярни мечки между 1992 и 2019 г., използвайки индекс на телесното състояние (BCI), който отразява мастните запаси и общото физическо здраве на животните. Резултатите показват, че въпреки увеличението на броя на дните без лед с около 100 за период от 27 години, средният BCI на възрастните мечки се е повишил след 2000 г. С други думи — те са натрупали повече мазнини, докато ледът е намалявал.
Временна полза от променящата се среда
Учените предлагат няколко възможни обяснения за този парадокс. Едно от тях е възстановяването на сухоземни източници на храна като северни елени и моржове, чиито популации в миналото са били силно намалени от човешка дейност. Друго предположение е, че загубата на морски лед принуждава плячката на полярните мечки — особено пръстеновидните тюлени — да се струпват в по-малки ледени зони, което прави лова по-ефективен.
Въпреки тези временни предимства, авторите на изследването отправят ясно предупреждение. По-нататъшното намаляване на морския лед вероятно ще има отрицателен ефект, като принуди мечките да изминават по-големи разстояния, за да достигнат до подходящи ловни територии — нещо, което вече се наблюдава при други популации в Арктика.
Несигурно бъдеще
Резултатите подчертават колко различно могат да реагират отделните популации на полярни мечки на климатичните промени. Макар че някои групи временно може да извличат ползи от трансформиращата се среда, дългосрочната перспектива остава несигурна. Затова учените настояват за по-задълбочени и продължителни изследвания, които да помогнат да се разбере доколко полярните мечки могат да се адаптират към бързо затоплящата се Арктика — и къде са границите на тази адаптация.
