Учени от Университета на щата Орегон събраха нови данни за изключително рядък горски хищник, който дълго време е бил смятан за изчезнал. Става дума за крайбрежната куница, известна още като хумболтова куница — дребен бозайник с размерите на пор, обитаващ крайбрежните гори на западното крайбрежие на САЩ.
През XX век видът е бил почти напълно унищожен вследствие на интензивен лов и мащабна дърводобивна дейност. Десетилетия наред учените са смятали, че крайбрежната куница е изчезнала, докато през 1996 г. малка популация не е открита в Северна Калифорния. Днес са известни едва четири изолирани популации — две в северозападна Калифорния и две в западен Орегон.
Въпреки повторното ѝ откриване, видът остава сериозно застрашен. Основните рискове включват отрови за гризачи, автомобилен трафик, болести и продължаваща загуба на местообитания. Поради това крайбрежната куница е включена в списъка на застрашените видове съгласно федералния Закон за застрашените видове на САЩ.
През 2022 г. изследователи от Института за природни ресурси към университета провеждат тримесечно проучване в района на Кламат, Калифорния. Те използват неинвазивни методи за наблюдение, включително 285 капана за косми и 135 дистанционни камери, покривайки територия от около 150 квадратни мили. Генетичният анализ на събраните проби идентифицира 46 различни индивида, сред които 28 мъжки и 18 женски.
Резултатите показват, че куниците предпочитат гористи хребети със стабилна снежна покривка, речни брегове и дълбоки дерета. Те обитават плътни гори с високи дървета, гъста коронна покривка и множество кухи трупи и паднала дървесина, които им помагат да се укриват от хищници и да ловуват успешно.
Според учените новите данни подчертават колко малко все още се знае за този трудноуловим вид. Въпроси като точния брой на популациите, тяхната динамика и бъдещото им развитие остават без ясен отговор. Последното изследване, посветено на влиянието на гъстите горски местообитания върху крайбрежната куница, е публикувано в научното списание Global Ecology and Conservation и представлява важна стъпка към по-доброто опазване на този рядък и харизматичен горски обитател.
