След изтичането на записи с разговори на високопоставени американски служители, в които се обсъждаха европейските съюзници в НАТО, в Европа настъпи пълна яснота относно реалната позиция на основния й партньор – поне за следващите четири години. Окончателният удар върху илюзиите бе нанесен от самия президент Тръмп, който не само прие враждебните разсъждения на своя вицепрезидент за европейските съюзници, но и даде да се разбере, че Вашингтон не смята да променя този курс. Част от американската преса сега се опитва да омаловажи значението на тези разговори, но фактите остават – атлантическите отношения вече носят осезаема горчивина.
На фона на тези промени в Европа зачестиха решителните изявления за готовност да се гарантира собствената сигурност, независимо от колебливата позиция на Вашингтон. Генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, в своята реч във Варшава заедно с полския премиер Доналд Туск заяви:
„Ако някой допусне грешка и реши, че нападение срещу Полша или друг наш съюзник ще остане безнаказано, той ще се сблъска с цялата мощ на Алианса. Нашият отговор ще бъде унищожителен.“
Тези думи звучат внушително, но в действителност, когато руски ракети и дронове преминават над Полша и Румъния, реакцията на НАТО остава ограничена до дипломатически ноти. Реални ответни мерки не се виждат, което подкопава доверието в ефективността на Алианса.
Според военните анализатори, плановете на НАТО за отбрана изискват не само модернизация, но и спешно адаптиране към съвременните военни реалности. Германия, например, призна, че нейният Бундесвер е в катастрофално състояние и не може да изпълнява отбранителните си задължения. Полски анализатори прогнозират, че полската армия би устояла не повече от две седмици при руска агресия. В същото време Франция и Великобритания, макар и ядрени сили, не разполагат с механизъм за бързо противодействие на източния фронт.
Украйна вече три години води война срещу превъзхождащ по численост противник и е доказала, че може да се адаптира към съвременния начин на водене на бойни действия. Опитът на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) е безценен и трябва да бъде фундамент на новата европейска отбранителна концепция.
НАТО без САЩ – възможен ли е нов модел на сигурност?
След разкритията за скептицизма на Вашингтон към ангажиментите си в НАТО, Европа трябва да мисли за алтернативна структура на сигурност. Времето за реагиране е от ключово значение, а настоящата отбранителна готовност на европейските армии е под въпрос. Русия мобилизира икономиката си и трупа боен опит, което поставя Европа в ситуация на принудителна надпревара.
Възможен ли е нов модел на европейска отбрана, независим от САЩ? Ако да, то той трябва да се изгражда около единствения реално доказал се фактор – ВСУ. Без адекватна военна стратегия и решителност, Европа рискува да се окаже изправена пред невъзможни избори. Колкото по-бързо лидерите на континента осъзнаят това, толкова по-голям е шансът за сигурност в бъдеще.
