Съвременната разузнавателна дейност разчита на множество източници – както публично достъпни, така и строго секретни. По-голямата част от информацията се събира от електронни носители, докато физическото събиране на данни чрез директен контакт с хора или чрез агентурна мрежа е значително по-ограничено. Агентурната работа, при която се внедряват или вербуват хора в средите на противника, е привилегия на малцина разузнавателни служби по света. Агентите се считат за „свещена крава“ – нещо, което трябва да се пази на всяка цена. Разкриването на тяхната самоличност или дори на самото им съществуване е абсолютно недопустимо.
В този контекст израелските служби направиха нещо необичайно – не само споделиха разузнавателни данни със своите американски съюзници, но и разкриха източника на тези данни. За Израел подобна информация е строго поверителна, но сега те разбраха, че съветникът по национална сигурност, министърът на отбраната и вицепрезидентът на САЩ спокойно обсъждат тези данни по телефона. След този случай едва ли някоя разумна държава ще рискува да споделя чувствителна информация с администрацията на Доналд Тръмп, още по-малко да излага агентите си на риск заради недискретността на фигури като вицепрезидента Джей Ди Ванс. Ванс, подобно на Тръмп, има достъп до същите разузнавателни сводки, което прави ситуацията още по-рискова. Скандалът с изтеклата кореспонденция от месинджъра Signal само потвърждава, че засегнатите страни вече са си направили изводите.
Има подозрения, че главният редактор на The Atlantic, Джефри Голдбърг, разполага с много повече информация, отколкото е публикувал досега. Това поставя в неудобно положение екипа, сформиран да защитава Тръмп и неговите приближени. Те настояват, че в Signal не е имало секретни разговори, но ако това е вярно, Голдбърг може да публикува останалите данни без правни пречки. Какво точно са обсъждали там – дали са хвалели Путин, критикували Китай или обиждали Канада и Мексико – можем само да гадаем. Ако Тръмп не успее да овладее ситуацията, скандалът може да ескалира, замесвайки още по-известни личности и разкривайки връзките му с „приятеля Владимир“.
Тръмп продължава да „прави Америка велика отново“, но резултатът е хаос вместо ред, опасност вместо сигурност и публичност вместо секретност. Единствените константи в поведението му са любовта към парите, привързаността към Путин, непоколебимият му перчем и верността към крема за тен. След скандала с Signal Белият дом сформира екип не за разследване, а за прикриване на провала. Идеята, че съветникът по национална сигурност е дискредитиран, изглежда не достига до съзнанието на администрацията – може би заради гелосаният перчем.
Планът да обвинят Голдбърг в клевета пропадна, затова преминаха към твърдението, че разговорите в Signal са били „обикновени“. Очевидно смятат, че щом американската публика е гласувала за това „цирково представление“ втори път, ще повярва на всичко. Никой не задава въпроса защо държавни служители използват комерсиален месинджър и лични телефони за служебни разговори. Не е изключено дори да са ползвали устройства като Huawei или Йотафон, а министърът на отбраната да има имейл на mail.ru и профил в „Однокласники“.
Съюзниците на САЩ обаче не са толкова доверчиви. Израелските служби, чиито тайни бяха разкрити, са особено разтревожени. Според Wall Street Journal, информация за ликвидирането на йеменски командир, получена чрез израелски агент, е била споделена с американците и след това изтекла в медиите. Израелската преса отбелязва, че подобно разкритие може да има тежки последици, а местните служби са изразили недоволство пред Вашингтон. Отговорът на американската администрация? Стандартното „Няма разкрити тайни, всичко е под контрол“.
Този инцидент показва, че доверието между съюзниците е сериозно разклатено. Докато американската публика може и да „преглътне“ обясненията, партньорите на САЩ – особено Израел – едва ли ще продължат да споделят чувствителна информация. Скандалът с Signal е само върхът на айсберга, а какво още крие администрацията на Тръмп, остава да видим.
