Хиляди френски супермаркети вече използват изкуствен интелект за засичане на магазинни кражби, анализирайки движенията на клиентите в реално време, за да маркират подозрително поведение. Технологията е намалила загубите за много търговци, но поражда сериозни въпроси относно неприкосновеността на личния живот и прозрачността.
Как работи технологията?
Софтуерът анализира кадри в реално време от камерите в магазина. Когато алгоритъмът засече подозрителни жестове или поведение — като поставяне на продукт в чанта или многократно докосване на стоки без сканиране — той изпраща кратък видеоклип на персонала.
„Получаваме сигнал — може да е прост жест, може да е двусмислен жест. Но най-лошото е скриването, често е скриване, или ръце, влизащи в чанти“, казва Нелсън Лопес, управител на супермаркет в Монтрьой край Париж.
Резултатите говорят сами за себе си. Супермаркетьорът Арул Джъдсън споделя, че е загубил близо 60 000 евро през първата си година без ИИ, а след въвеждането му загубите са намалели приблизително наполовина. Фармацевтката Латифа Гарби в Париж пък плаща 200 евро месечно за подобряване на камерите си с ИИ, спестявайки около 4 000 евро годишно и избягвайки разходите за охранител.
Правна сива зона и притеснения за личните данни
Технологията обаче се намира в правна сива зона. Франция няма специален закон, разрешаващ поведенческото ИИ наблюдение в търговски обекти, нито изискване магазините да информират клиентите, когато то се използва.
Френският орган за защита на данните CNIL е категоричен: тези камери анализират лични данни в огромен мащаб и търговската им употреба е забранена без специален закон. Въпреки това институционално предупреждение, французкият софтуерен стартъп Veesion е оборудвал „2 000 до 3 000 магазина“ в цяла Франция. Изпълнителният директор на компанията Тибо Давид защитава технологията, настоявайки, че тя спазва европейските правила за защита на данните GDPR и не извършва биометричен анализ.
Разделени мнения сред обществото
Много търговци твърдят, че ИИ софтуерът е просто инструмент за защита на прехраната им в условията на нарастваща престъпност и икономическа криза. Мненията сред клиентите също са разделени.
„Това е мярка за сигурност, предполагам, за собственика. Ако употребата е ограничена, не се споделя и т.н. — все едно е камера. Така че не ме притеснява“, споделя 65-годишният Лоан.
Докато законодателите обмислят предложения за по-регулирана рамка на ИИ наблюдението, дебатът за това къде свършва сигурността и започва надзорът ще продължи да се води през идните години.
