Кюрдите от Североизточна Сирия отправиха ясно предупреждение към своите сънародници в Иран: не разчитайте прекалено на Съединените щати. Според тях подобен съюз може да завърши със същия горчив финал, който самите те преживяха през последните години.
Предупреждението идва на фона на съобщения, че ирански кюрдски милиции, базирани в Иракски Кюрдистан, обсъждат със САЩ възможни действия срещу силите на Техеран в Западен Иран. Това се случва в момент, когато напрежението между Иран от една страна и Съединените щати и Израел от друга рязко ескалира.
Сирийският урок
Много сирийски кюрди твърдят, че вече са минали по този път.
Преди повече от десетилетие кюрдските сили в Северна Сирия се съюзиха с Вашингтон, за да се борят срещу джихадистите от Ислямска държава. В замяна те получиха военна помощ и политическа подкрепа, което им позволи да създадат полуавтономна зона в части от Североизточна Сирия.
Но тази конструкция се оказа крехка.
През януари новата сирийска армия, под командването на президента-джихадист Ахмед ал‑Шараа, започна офанзива и превзе голяма част от кюрдските райони. Кюрдите призоваха Вашингтон да се намеси в тяхна защита – намеса, която така и не дойде. Вместо това американската дипломация ги насърчи да се интегрират в новите сирийски сили.
За мнозина това беше класически пример за геополитическа студена логика: когато интересите се променят, съюзниците се оказват разменна монета.
„Не правете нашата грешка“
Жители на кюрдския град Камишли предупреждават иранските кюрди да бъдат много внимателни.
Според тях всяко участие във въоръжени действия срещу Техеран, без твърди и подписани гаранции от Вашингтон може да се превърне в политическо самоубийство. Аргументът им е прост: ако утре се постигне сделка между САЩ и Иран, първите, които ще бъдат „пожертвани“, ще бъдат именно кюрдските бойци.
Иранските кюрдски лидери вече са поискали гаранции от американците – но засега няма яснота какви точно.
Променливият сигнал от Вашингтон
Допълнителна несигурност идва от противоречивите сигнали от Белия дом. Президентът Доналд Тръмп първоначално заяви, че би било „чудесно“, ако кюрдски сили от Ирак навлязат в Иран. Само дни по-късно той заяви, че не иска кюрдски бойци да преминават границата.
В Близкия изток подобни резки завои се приемат като сигнал, че големите сили играят своята игра, а малките народи често плащат сметката.
Кюрдската дилема
Кюрдите – народ от около 30–40 милиона души – остават най-голямата нация без собствена държава. След разпадането на Османската империя техните земи се оказват разделени между Турция, Иран, Ирак и Сирия.
Единствено в Ирак те разполагат с относително стабилна автономия. В останалите страни мечтата за собствена държава остава далечна.
Геополитическият извод
Историята на кюрдите в Близкия изток е почти учебникарски пример за това как малките народи често се превръщат в инструмент в стратегиите на големите сили. Понякога получават оръжие, подкрепа и обещания. После – тишина.
А както казват сирийските кюрди:
„Подписът на хартия тежи повече от приятелството във война.“
