Иранският външен министър Абас Арагчи даде да се разбере, в интервю за PBS NewsHour, че диалогът между Техеран и Вашингтон е меко казано неактуална тема. „Не мисля, че въпросът за разговори или преговори с американците ще бъде отново на масата“, заяви той с онзи спокоен тон, който обикновено се използва, когато се иска да се каже нещо много сериозно, без да изглежда, че сте ядосани.
Обещаха ни, че този път е различно — и ето резултатът
Арагчи обясни, че САЩ са торпилирали всяка перспектива за бъдещи преговори, като са атакували Иран точно в момент на дипломатическа активност — първо миналата година през юни, а след това и в началото на операция „Епична ярост“. „Тази година те се опитаха да ни убедят, че този път е различно. Обещаха ни, че нямат намерение да ни нападат“, каза министърът. За жалост, обещанията не са международноправен инструмент с особено висока надеждност.
Резултатът: Иран официално изважда САЩ от списъка с партньори за разговор. Не само от дневния ред — от агендата изобщо.
Кой е виновен за хаоса в региона и защо отговорът изненадващо не е Иран?
Паралелно с това Арагчи отхвърли твърденията, че Техеран умишлено дестабилизира петролното производство в региона чрез атаки срещу съседни държави. Танкерите са „уплашени да преминат през Ормузкия проток“, признава министърът — но веднага уточни, че Иран не им пречи да плават. Просто са уплашени сами по себе си. Атмосферата, така да се каже.
Отговорността, по думите на Арагчи, лежи изцяло върху плещите на САЩ и Израел. „Това е война, наложена ни“, заяви той. „Ние само се защитаваме. Изправени сме пред акт на агресия, който е абсолютно незаконен. А това, което правим, е самоотбрана — законна и легитимна.“
Министърът добави, че Иран е предупредил всички в региона предварително: ако САЩ ги нападнат, тъй като Техеран не може да достигне американска територия, ще бъдат атакувани американски бази, съоръжения и активи в региона. „Това са последиците от американската агресия срещу нас.Ние не носим отговорност за това.“
С други думи: Иран атакува, защото е бил атакуван; регионът гори, защото САЩ го запалиха; и танкерите се страхуват — напълно доброволно. Логиката е кристално ясна, стига да я погледнете от правилния ъгъл.
