Доналд Тръмп отново изненада света — или поне онази негова част, която все още се изненадва от думите му. В поредна изява пред журналисти американският президент заяви, че САЩ могат да извършат „приятелско“ превземане на Куба, ако Хавана откаже да сключи сделка с Вашингтон. „Може да е приятелско превземане. А може и да не е. Това няма значение„, обясни той с обичайното си разпалено красноречие. Кубинците, добави той, са „на последно издъхване“ — без енергия, без пари и в дълбока хуманитарна криза.
Трудно е да не се запита: ако си „на последно издъхване“, означава ли това, че превземането ти е услуга?
Рубио и сделката, за която не знаем нищо
Тръмп уточни, че по въпроса работи държавният секретар Марко Рубио — кубински американец, чийто личен интерес към острова е добре документиран. Подробности за условията на евентуалната сделка президентът не предостави, но източници в американската администрация пред различни медии бяха по-приказливи. Според The Wall Street Journal Белият дом вече издирва хора в кубинското правителство, готови да съдействат за смяна на режима. Нужен им е „някой, който ще разбере накъде вървят нещата и ще иска да сключи сделка“ — формулировка, която звучи по-скоро като покана за предателство, отколкото като дипломатическа нота.
Пък и USA Today съобщи, че обсъжданите теми включват оттеглянето на президента Мигел Диас-Канел от власт, статута на семейство Кастро на острова, както и договорености в областта на енергетиката, туризма и пристанищното стопанство. В замяна Вашингтон може да отмени част от санкциите — онези жестоки санкции, заради които от десетилетия Куба изпитва сериозни икономически трудности.
От думи — към дела: Карибският басейн като полигон
Тръмп не само говори. САЩ започнаха да увеличават военното си присъствие в Карибския басейн още от август 2025 г., а от септември стартираха операции срещу кораби, заподозрени в наркотрафик. През януари тази година американски военни отвлякоха венецуелския президент Николас Мадуро — събитие, което само преди няколко години би изглеждало като сюжет от антиутопичен роман. Последвалото прекъсване на доставките на венецуелски петрол за Куба задълбочи горивната криза на острова, а в края на същия месец Тръмп обяви извънредно положение заради „заплаха за националната сигурност“ от страна на Хавана.
Диас-Канел отговори с предупреждение, че страната е готова да се защитава. В поредна реч той заяви, че тези, които обвиняват революцията за икономическите трудности на Куба, трябва да се срамуват — защото самите те знаят, че тези трудности са резултат от шест десетилетия американски санкции.
Накъде води „приятелството“?
Логиката на Вашингтон е проста: Куба е слаба, изолирана и зависима — следователно моментът е подходящ за натиск. Дали обаче „приятелско превземане“ на суверенна държава е нещо, което международното право познава, е съвсем друг въпрос. Засега островът с население от малко над 11 милиона души стои пред избор, който никой не му е предлагал официално, но всички изглежда вече обсъждат: сделка при чужди условия или продължаване на курса, довел до сегашното изтощение.
Единственото, в което и двете страни явно са съгласни, е, че статуквото не може да продължи вечно.
