Петнадесетият ден от войната донесе може би най-красноречивото послание досега — не с думи, а с бомби, паднали съвсем близо до мястото, което прави иранския режим богат и жив.
90% от приходите на Иран — на един остров. Случайно ли е?
Нощта срещу петнадесетия ден от военните операции „Епична ярост“ и „Ревящ лъв“ завърши с американски удари по остров Харк — обект, за който се говори от години, но който никой досега не посмя да докосне. Нито по време на априлските и октомврийските спорадични размени на огън, нито в рамките на дванадесетдневната война. Харк просто се намираше в онази негласна зона на „недосегаемост“.
Причините са очевидни: около 90% от иранския нефтен износ минава именно оттам. Всички тръбопроводи се събират там. Там са огромните терминали за претоварване — от тръби към резервоари, от резервоари към танкери. Около 70-80% от приходите на иранския държавен бюджет зависят от тази точка на картата с размерите на едно средно голямо градче.
Американците удариха военните обекти на острова — летище, позиции за противовъздушна отбрана, различни военни съоръжения. Нефтената инфраструктура засега остана непокътната. „Засега“ е ключовата дума, защото Тръмп лично каза, че е наредил да не се докосва нефтената „от чувство за приличие“, но добави, че може да преразгледа това решение.
Заплаха или подготовка за нещо по-радикално?
Тук се разкриват две възможни логики.
Първата е класическо демонстративно предупреждение: спрете блокадата на Ормузкия проток или следващия път бомбите падат върху самите терминали. Унищожаването им би означавало пълен колапс на иранската икономика (и държава) — не метафоричен, а буквален.
Втората логика е по-интересна и по-амбициозна. Успоредно с ударите по Харк се появиха съобщения за прехвърляне на части на Корпуса на морската пехота в района — конкретно 31-ви експедиционен отряд, специализиран в бързи десантни операции директно от кораби. Завземането на острова би означавало: терминалът остава цял и работи, но вече не се контролира от Техеран. Нефтът продължава да тече — само посоката му се определя от Вашингтон, а не от аятоласите. Нещо подобно вече се случи с венецуелския петрол — парите минават през американски банки по схема, която е деликатна тема, но работи.
Унищожаването на терминала е крайният вариант, но и най-скъпият в дългосрочен план — след Ирано-иракската война нефтената индустрия на Иран се възстановяваше дълги години. Така че вероятно ценен актив от такъв мащаб не се взривява, а се превзема.
Конвейерът работи — дори когато изглежда, че се бави
Петнадесет дни война, около 15 000 поразени цели — по думите на американския министър на отбраната Пит Хегсет. Интензивността на ударите действително намаля в сравнение с първите дни, но това не е причина за притеснение — то е замислено точно така. Доктрината „шок и трепет“ изисква съкрушителни удари в самото начало: унищожаване на противовъздушната отбрана, ликвидиране на авиацията, завоюване на пълно господство във въздуха. След като това е постигнато, темпото се нормализира, но конвейерът не спира.
Три-четири вълни от по около петдесет самолета на ден. Списъкът с цели се изпипва систематично — по приоритет. В момента се работи активно по производствените мощности за ракети и дронове: унищожават се заводи, подземни укрития, пускови съоръжения. За последните се смята, че в началото на кампанията е имало около 500, а сега са останали около 150 — останалите са или унищожени, или блокирани в тунели, с поразени входове, което ги е превърнало в гробници.
Бомбардировачите B-2 Spirit продължават да излитат от база „Уайтмен“ в САЩ — 18 часа полет до Иран, удар, обратно. Допълнително са прехвърлени 11 B-1 и 6 B-52 на британски бази. Това не е логистика на армия с изчерпани ресурси.
Иранските ракети — много обещания, малко резултати
Иран продължава да изстрелва ракети към Израел, но значително по-рядко, отколкото в юнската война. За 15 дни са изразходвани около половината от ракетите, изстреляни за 12-те дни на юнската кампания. Преобладават касетъчните суббоеприпаси — неприятни, но при хора в убежища — не смъртоносни. Материалните щети засега са около половин милиард шекела (~159 милиона долара), докато в юнската война достигнаха 5,5 милиарда (1,75 милиарда долара).
Ръководителят на ракетната програма на КСИР обещава удари, „каквито светът не е виждал“. Тази вечер — „нощта на мощта“ — се очакваха 30 ракети със свръхтежки бойни глави. Дали ще бъдат изстреляни, дали ще имат достатъчно функциониращи пускови установки и дали ще долетят — всичко това остава открит въпрос.
Иран продължава да обстрелва и съседите си. В Аман — страна, служила им за посредник в преговорите, чийто външен министър проявяваше подчертана лоялност към Техеран — удари в нефтохранилище. Три ракети са изстреляни към Турция, очевидно в опит да се удари американската база Инджирлик. Всеки път иранците обявяват, че „това не са те“ — виновни са израелски операции под чужд флаг. Убедително.
Томахавките — новата страшна история на Financial Times
На фона на всичко това Financial Times публикува материал, предизвикващ искрено недоумение: американците уж изразходили всичките си ракети „Томахоук“. Изводът е граден на следната „математика“: за последните 5 години са поръчани 322 ракети, от които 168 са използвани в първите 100 часа на войната.
Малко по-пълна сметка: от средата на 80-те години досега са произведени около 7500 „Томахоука“. До 2013 г. са изразходвани около 2000 — в двете войни в Залива, в Либия и другаде. Оттогава насам най-значителният разход е в Сирия — около 170 ракети, плюс по около 100 срещу хуситите и 168 в настоящата операция. Простата аритметика дава около 5000 ракети на склад — и производството продължава.
Освен това „Томахоук“ не е единственото крилато оръжие в американския арсенал. Ракетата JASSM има почти идентични характеристики, но се изстрелва от въздушни платформи. Един B-52 носи до 20 броя за един полет. Произведени са около 10 000. Накратко — разказът за „изчерпани запаси“ е или журналистически мързел, или нещо по-целенасочено. Подозрението е, че политическите противници на настоящата американска администрация се опитват да нагнетят усещането за провал там, където засега никакъв провал не се вижда.
Военният бюджет на САЩ надхвърля трилион долара (хиляда милиарда). Единадесетте милиарда, изразходвани досега за операцията, са капка в морето (0.11%).
По текст на Сергей Ауслендер – израелски военен журналист и коментатор.
