Светът се намира в критичен момент, но Европа изглежда неспособна да осъзнае мащабите на предстоящата опасност. Докато в Украйна войната бушува вече трета година, западните държави продължават да разсъждават над това дали конфликтът всъщност ги засяга. Политиците говорят за „стратегически решения“, анализират военни заплахи и в същото време живеят в илюзията за стабилност.
Европа винаги е разчитала на силата на институциите си – НАТО, Европейския съюз, различни дипломатически механизми. Но колко ефективни са тези структури в настоящата ситуация? НАТО, създадено като военен съюз, се оказва парализирано от бюрокрация, нерешителност и вътрешни разногласия. Докато отделни страни като Полша, Латвия, Литва и Естония сериозно се подготвят за потенциална руска агресия, основната част от Европа предпочита да отлага трудните решения.
Украйна – щитът на Европа
Три години след началото на пълномащабната война Украйна все още се бори сама. Въпреки обещанията за военна и икономическа помощ, реалните действия на Запада са бавни и колебливи. В началото отказваха да предоставят тежко въоръжение, после дойдоха танковете, а сега вече предоставят и изтребители. Но защо всичко това се случва със закъснение? Защо Европа чака, вместо да действа?
Европейските лидери говорят за стратегически интереси, но в същото време се държат така, сякаш войната е нещо далечно. Дискусиите в Брюксел и други столици са фокусирани върху икономически санкции и дипломатически ходове, а не върху реалната заплаха за сигурността на континента.
Не е трудно да се направи аналогия с Мюнхенското споразумение от 1938 г., когато Европа се опита да „умиротвори“ Хитлер, като му предостави Чехословакия. Днес виждаме същата тактика – страх от ескалация, опити за дипломатически маневри, желание да се „купи“ мир на цената на чужда територия и човешки животи. Но историята е доказала, че подобни компромиси само насърчават агресора.
Бъдещето на Европа – деградация или пробуждане?
Европа се намира на кръстопът. Или ще осъзнае, че Украйна не е далечен конфликт, а фронтова линия в борбата за бъдещето на континента, или ще продължи да затъва в илюзиите за сигурност, докато войната не почука и на нейната врата. Политическите скандали, вътрешните борби и нерешителността трябва да отстъпят място на единството, решителността и осъзнаването, че свободата не е даденост – тя се защитава.
Докато Европа се колебае, Украйна воюва. Въпросът е дали Западът ще се събуди навреме или ще бъде принуден да научи урока по най-болезнения начин – на собствения си праг.
