Марк Зукърбърг похарчи 80 милиарда долара, за да докаже, че хората не искат да живеят с аватари. Поуката е скъпа, но поне е научена навреме.
Прощавай, метавселена
Horizon Worlds — амбициозният VR-проект, с който Meta щеше да преобрази интернет и човешкото общуване — официално затваря врати. Поддръжката на платформата на устройствата Quest ще спре до средата на юни, а приложението ще изчезне от магазина още в края на март. Четири години, осем десетки милиарда долара и няколкостотин хиляди активни потребители по-късно, Марк Зукърбърг тихо прибира чиповете от масата.
За сравнение — с 80 милиарда долара можеше да се изгради мрежа от болници из цяла Европа или да се финансира космическа програма за десетилетие напред. Но понякога налудничавите хрумки струват повече от реалността, дори когато реалността е виртуална.
Визията, която никой не поиска
Проектът стартира през 2021 г., непосредствено след като Facebook се преименува на Meta — ребрандинг, натоварен с послание: компанията не е просто социална мрежа, тя е порталът към следващото измерение на интернет. Идеята беше грандиозна (глупост): потребителите ще се срещат, работят и забавляват като аватари в споделена виртуална реалност, с VR очила.
Проблемът? Хората масово не си поискаха такова бъдеще. Активната аудитория на Horizon Worlds така и не надхвърли няколкостотин хиляди потребители на месец — цифра, която за платформа с подобни инвестиции е по-скоро медицински показател, отколкото бизнес резултат. Аватарите без крака, лагът при движение и усещането за самота насред препълнена виртуална стая се оказаха по-трудни за преодоляване, отколкото инженерите на Meta предвиждаха.
80 милиарда по-късно — кой плати сметката?
Подразделението Reality Labs изгаряше пари с темп, пред който дори Уолстрийт губеше търпение. Загубите се натрупваха година след година, без ясен хоризонт за рентабилност. Акционерите роптаеха, анализаторите вдигаха вежди, а Зукърбърг… продължаваше да слага VR очила на публични събития, уверявайки света, че метавселената е реалното бъдеще.
2025 г. донесе финалното признание. От Reality Labs бяха съкратени 1 500 служители само за януари. Затвориха се вътрешни VR-студия. Бюджетът на VR-подразделенията беше орязан с 30%. VR-фитнес услугата Supernatural — купена за внушителните 400 милиона долара — спря да произвежда съдържание. Компанията поясни, че не изоставя напълно виртуалната реалност и ще продължи да разработва VR устройства, включително умни очила. Което е малко като да кажеш, че не изоставяш готварството — просто вече няма да правиш тристепенни менюта.
ИИ — новият Мека на Силициевата долина
А докъде отидоха парите? Към изкуствения интелект — новото поле, където всяка технологична компания иска да засади знамето си. След появата на ChatGPT в края на 2022 г. Meta преразпредели ресурсите с рефлекторна бързина. Само за 2025 г. компанията е инвестирала над 60 милиарда долара в изграждането на огромни дата-центрове и инфраструктура. Общите разходи, свързани с ИИ за тази година, може да достигнат 135 милиарда долара.
Промяната е показателна: от опита да се изгради напълно нова реалност, в която хората да живеят — към инструменти, които да правят по-ефективен живота, който вече имат. По-малко аватари, повече алгоритми. По-малко VR слушалки, повече чатботове. Пазарът е гласувал.
Какво остана от великия експеримент?
Извън загубите и съкращенията, историята с метавселената е и урок за границата между визионерство и авантюризъм. Идеята, че интернет ще се превърне в триизмерно пространство, споделяна от много сериозни хора от технологичния свят, беше абсурдна сама по себе си. Изпълнението форсирано, скъпо и без реално търсене от страна на потребителите — се оказа грандиозно погрешно пресмятане.
Дали изкуственият интелект ще се окаже по-различен залог? Засега числата изглеждат по-обещаващо — приложенията на ИИ намират реална употреба при реални потребители, а не само в демонстрации на сцена. Но 135 милиарда долара годишни инвестиции са достатъчно голяма цифра, за да поддържат будността на всеки скептик.
Засега Зукърбърг е сменил VR очилата с промпти. Метавселената е история. А историята — поне тази — струва точно 80 милиарда долара.
