Златната орфическа книга, известна още като Етруската златна книга, е тракийски артефакт, състоящ се от шест свързани златни листа — уникален обект, който може да препише историята на писаното слово.

Описание на артефакта

Малките златни листа съдържат текст, идентифициран като етруски, заедно с поредица от изображения: двама души, носещи голям съд; рогато животно; кон с шлемован ездач; музикален инструмент, наподобяващ лира; сирена; и двама души с щитове.

Листата са свързани помежду си чрез два златни пръстена, преминаващи през отвори във всеки лист, а те от своя страна са закачени към трети пръстен. Гравираните златни листа, известни като Totenpässe, са свързани с орфическата религия — оттам идва и съвременното наименование на артефакта.

Историческото значение

Въз основа на стилистичните особености на буквите и изображенията артефактът е датиран към 660 г. пр. Хр. Ако тази датировка бъде потвърдена, Златната орфическа книга би се превърнала в най-ранния запазен пример за кодекс — тоест подвързана книга — в историята на човечеството. Някои изследователи обаче спорят дали това определение се отнася само за сгънати листа.

История на откритието

Артефактът е открит по данни или през 1943 г., или през 1955 г. в района на река Струма. Последващата му съдба дълго е оставала неизвестна, но през 2003 г. възрастният откривател го дарява анонимно на Националния исторически музей в София, където се съхранява и до днес.