Въпреки рекордно високите цени на златото, южноафриканските минни компании не бързат да инвестират в дълбоко подземно добиване. Вместо това индустрията търси по-евтини и по-бързи алтернативи — предимно плиткодълбочинни проекти и извличане на злато от стари отпадъчни насипи.
Свободно падане на производството
Някога безспорен световен лидер в добива на злато, Южна Африка произвежда днес едва 90 метрични тона годишно — в сравнение с рекордните 1 000 тона през 1970 г. Причините са изчерпването на икономически изгодните находища, трудови конфликти и изключително сложните геологически условия в най-дълбоките мини в света.
Разходите за минно проучване са се сринали драстично — от 900 милиона долара през 2006 г. до едва 43 милиона долара през 2025 г., а самото проучване е намаляло с близо 90% спрямо нивата от 90-те години на миналия век.
Златото поскъпва, но инвестициите не следват
Цените на златото са нараснали с около 60% през 2025 г., достигайки поредица от исторически рекорди, подкрепени от търговски напрежения, покупки от централни банки и очаквания за намаляване на лихвените проценти в САЩ. Въпреки това рекордните цени все още не са успели да привлекат значителни нови инвестиции в южноафриканския добив.
Плитките проекти — новата стратегия
Диверсифицираният миньор Sibanye Stillwater залага на плиткодълбочинния проект Burnstone, който компанията описва като нискоразходна и дългосрочна операция. Компанията развива и дейността на своето дружество DRDGold, специализирано в извличането на злато от стари отпадъчни насипи.
Harmony Gold, най-големият производител на злато в Южна Африка, пък разглежда възможността за извличане на 5,7 милиона унции злато чрез преработка на отпадъци от минната дейност.
Разширяването на подземния добив остава малко вероятно. „Като се има предвид времето, необходимо за разработване на нов участък, добивът би могъл да започне едва след две до три години. Кой знае каква ще бъде цената на златото тогава?“ — коментира финансовият директор на Harmony Gold Боипело Лекубо.
