Докато Кремъл харчи милиарди за ракети и пропаганда, нещо друго тихо се свива — руската наука. Не внезапно, не драматично, а бавно, методично, като балон, от който пускат въздух от години.
Според статистическия годишник „Индикатори на науката – 2026″ на Висшето училище по икономика в Москва, вътрешните разходи за изследвания и разработки в Русия са паднали до 0,97% от БВП. За сравнение: Малайзия влага 1,01%, Египет – 1,03%, Литва – 1,05%. Израел е на първо място в света с 6,35% от БВП, Южна Корея следва с 4,96%. Разликата с Германия, Швеция, Япония и Финландия е тройна. Русия просто е решила, че науката може да почака.
Парите има ли ги или ги няма?
В абсолютни числа разходите изглеждат внушителни – 1,944 трилиона рубли за 2024 г. Но от тях само 716 милиарда рубли идват от федералния бюджет. И по-важното: държавните разходи за гражданска наука са паднали до 0,36% от БВП – най-ниско ниво от поне 15 години насам. В 2010 г. те са били 0,51%, в 2013 г. са достигнали 0,58%. След началото на войната в Украйна показателят се срива с цели 25%.
Резултатът не закъснява. Към 2025 г. нито един руски университет не присъства в топ 100 на световната класация по научна дейност на Лайденския университет. Московският държавен университет „Ломоносов“ – флагман на руската академична система – заема скромното 227-о място, като от 2021 г. е изгубил 29 позиции.
Какво се случва, когато учените тръгнат?
Числата за публикациите са красноречиви. Руските учени са представили 100 900 статии и доклади в индексирани от Scopus издания за 2024 г. – с 8% по-малко от предходната година и с цели 24% под нивото от довоенния 2021 г. В областите, в които Русия традиционно е доминирала – физика и математика, – делът на страната в световните публикации е паднал почти наполовина: от 7,81% на 4,01% по физика, от 4,86% на 2,01% по математика. В класациите по двете дисциплини Русия вече е съответно на 8-о и 7-о място.
Броят на издадените патенти също е на историческо дъно. През 2024 г. са регистрирани 21 608 изобретения – с 25% по-малко от довоенния 2020 г. и сред най-ниските стойности от началото на века.
Всичко това не е резултат от еднократен шок. Главният редактор на изданието „Т-инвариант“ Олга Орлова посочва, че руската наука губи кадри от 2015 г. Войната само ускори процес, тръгнал много по-рано. Биологът Александър Панчин, работещ в чужбина от 2022 г., е категоричен за причините: политически разногласия, страх за личната свобода, наказателни дела срещу учени.
Роскосмос: от Гагарин до Нова Зеландия
Ако картината с науката изглежда мрачно, то космическата индустрия предлага нещо още по-показателно — самопризнание. На Руския космически форум академик Лев Зеленый, научен ръководител на Института за космически изследвания към Руската академия на науките, заяви открито: Русия на практика е изпаднала от групата на водещите космически държави. В следващите десет години не се предвиждат пилотирани полети в далечния космос, включително до Луната. Единственият голям проект остава изграждането на нова Руска орбитална станция. „Трябва да намерим нестандартни решения, за да се върнем сред водещите“, признава академикът — формулировка, която сама по себе си описва доста добре настоящото положение.
Статистиката на изстрелванията потвърждава тази оценка без излишна дипломатичност. През 2025 г. Роскосмос е извършил 17 ракетни изстрелвания — толкова, колкото и Нова Зеландия. За сравнение: САЩ са достигнали 181 изстрелвания, Китай – 91. Русия изостава от Америка с повече от десет пъти, от Китай – с повече от пет. Ако се изключи пандемичният период, това е най-ниското ниво от 1961 г. насам — годината, в която Гагарин полетя за първи път в космоса.
Заместник-генералният директор на Роскосмос Григорий Максимов се опитва да внуши оптимизъм, като твърди, че корпорацията е „заложила всички необходими мерки“, за да влезе в тройката на световните лидери в рамките на три-четири години. Реалността обаче не особено се съобразява с плановете: от предвидените 20 изстрелвания за 2026 г. три вече са отложени. В края на ноември авария на стартовата площадка в Байконур срина изстрелването на „Прогрес МС-33″. След това се появиха неизправности с разгонния блок на „Протон-М“ и с изпитателното изстрелване на ракетата „Союз-5″. Популяризаторът на космонавтиката Виталий Егоров е лаконичен в оценката си: три различни повреди с три различни причини — което като цяло не характеризира по най-добрия начин състоянието на руската космическа индустрия.
Русия си е избрала приоритетите. Науката и космосът не са сред тях.
