Централната банка на Русия (Центробанк) направи тревожна прогноза, според която цените на нефта могат да претърпят продължителен спад, подобен на този, който предшества разпадането на Съветския съюз. Този сценарий, според експерти и анализатори, повдига въпроса: възможно ли е отново икономическата зависимост от нефта да се превърне в катализатор за разпадане на държавата? Историята на СССР дава основания за подобни размишления, но съвременните реалности в Русия показват, че ситуацията днес е различна.
Съветският съюз: икономика, обречена от нефта и несъстоятелност
През 70-те и началото на 80-те години на миналия век Съветският съюз преживя тежка криза, която в крайна сметка доведе до неговия крах и разпад. Тогавашната икономика беше изцяло зависима от износа на нефт, но вместо да инвестира приходите в развитие и модернизация, държавата ги насочваше предимно към военни цели. Съветският съюз произвеждаше танкове в изобилие, но не можеше да осигури на гражданите си основни стоки като качествени дрехи или достатъчно храна. Хората живееха в бедност, често боси и гладни, въпреки че някои имаха достъп до държавни жилища и четяха книги.
Тази неефективна система беше изцяло под контрола на държавата, начело с лидери като Леонид Брежнев. Икономическите планове, съставяни от Госплан, често бяха обект на подигравки дори от самите участници в тях, което показва дълбокото съзнание за предстоящия край. Зависимостта от нефта се оказа фатална, когато цените му рухнаха през 80-те години, лишавайки СССР от основния му източник на доходи.
Освен това Съветският съюз не разполагаше със собствени технологии. От хляба до ядрените бойни глави – всичко или се крадеше, или се купуваше от Запада. Пример за това е писмото на Игор Курчатов до Павел Судоплатов, в което благодари за откраднатите чертежи на центрофуги за обогатяване на уран – документ, публикуван в „Московский Комсомолец“ през 1984 г. и смятан за автентичен от журналисти като Александър Минкин. Дори автомобилите за износ, като „Москвич 412“, разчитаха на купени или откраднати западни компоненти, а качеството им често беше толкова ниско, че частите се монтираха директно при дилърите, за да не бъдат разграбени в СССР.
Знаменитият газопровод Уренгой-Помари-Ужгород, който снабдяваше Европа с газ, беше построен изцяло с вносни материали – от тръбите (произведени в Западна Германия) до лопатите и камионите „Марус“. Съветската индустрия, макар и изградена с помощта на западни инженери като Алберт Кан, не успя да създаде самостоятелна база. Дори вестник „Правда“ се печаташе на вносни машини и хартия, защото местните аналози бяха срамно некачествени.
Русия днес: различна реалност, нови играчи
Днес Русия отново е изправена пред спад в цените на нефта, както и пред санкции и ембарго заради войната в Украйна, започнала преди три години. Но за разлика от СССР, съвременната руска икономика разполага с нещо, което липсваше в съветските времена – частният бизнес. Този сектор се оказа изключително адаптивен. Когато западните компании напуснаха Русия, оставяйки я без автомобили, електроника и дори iPhone, частните предприемачи бързо запълниха празнината. Те внесоха всичко необходимо – от храна и дрехи до микрочипове за оръжия като „Искандер“.
За разлика от съветската тоталитарна система, днес в Русия има хора, които работят за себе си, а не само за държавата или за Путин. Този бизнес не е патриотичен, но е ефективен. Докато правителството мечтае да контролира всичко и да потисне предприемачите (както в миналото бяха унищожени фигури като Лангемак и Вавилов), частният сектор продължава да намира начини да оцелее и да снабдява страната.
Пример за това е производството на оръжия. В Русия няма държавна монополия върху стрелковото оръжие – частни фирми произвеждат модели като AR-15 или „Шмайзер“, които се продават в оръжейните магазини. Дори в условията на санкции Русия успя да се снабди с дронове – ирански, китайски, сглобени по американски технологии – за войната си в Украйна. Технополисът „Алабуга“ в Татарстан е пример за това как страната намира обиколни пътища, за да продължи военните си усилия.
Ще рухне ли Русия?
Историята на СССР показва, че спадът в цените на нефта може да бъде фатален за икономика, която разчита изцяло на суровини и няма гъвкавост. Но днес Русия не е същата. Частният бизнес я прави по-устойчива, отколкото беше Съветският съюз. Докато Путин и неговите олигарси предпочитат монополи и контрол върху нефтената индустрия, предприемачите намират начини да заобикалят санкциите и да осигуряват стоки – от колбаса до iPhone, който в Москва се появява преди световната му премиера.
Санкциите и ниските цени на нефта ще усложнят живота на Русия, ще ударят олигарси като Сечин или Алекперов, но няма да я сломят напълно. Страната е доказала, че може да се адаптира – както чрез контрабанда, така и чрез изобретателност. Докато Западът разчита на икономически натиск, Русия продължава да намира начини да оцелява, дори ако това означава да остане „агресивният жандарм на Европа“ – без панталони, но с оръжие в ръка.
В заключение, макар Центробанк да предупреждава за тежки времена, разпадането на Русия не изглежда вероятно в близко бъдеще. Частният бизнес и способността на страната да маневрира в условията на криза я правят по-издръжлива, отколкото беше СССР. Въпросът е доколко властта ще позволи на този сектор да процъфтява – или ще го задуши, както е правила с много свои таланти в миналото.
