Как Украйна унищожава един по един символите на руската морска мощ в Крим
Дълго чакахме. Наистина дълго. Всеки път, когато украинските въоръжени сили нанасяха удар по нефтобазата в Гвардейско, по Феодосия или край Севастопол, оставаше един въпрос, висящ във въздуха като дима от горящите резервоари: кога ли ще дойде ред на главната нефтобаза на Черноморския флот в самия Севастопол?
Отговорът дойде. И беше зрелищен.
Защо именно тази нефтобаза беше толкова важна?
За да разберем значението на удара, трябва да се върнем малко назад. Нефтобазата в Гвардейско обслужва предимно бойната авиация. Тази във Феодосия е логистичен възел — тук пристигат морски танкери, откъдето горивото се прехвърля на железопътен и автомобилен транспорт към целия полуостров.
След прочутата атака срещу Керченския мост Русия се научи на едно нещо: не возиш гориво и боеприпаси по моста. Запомниха го добре, защото пожарът от горящия железопътен ешелон с гориво нанесе повече щети от самото рухване на пролета. Оттогава боеприпасите пътуваха с фериботи до Керч, а горивото — с танкери до Феодосия.
Украйна първо унищожи фериботите. После се зае с Феодосия. А сега — и с главното: нефтобазата „Юг-Тарсан“ на нос Манганари край Казашката бухта в Севастопол. Тази база от съветско време е под ведомството на Черноморския флот и никога не е сменяла стопанина си. Дискретна, слабо описана в публичното пространство, максимално охранявана — тя беше последният наистина ценен актив на окупатора в некогашната главна военноморска база.
Какво всъщност остана от „флота“?
Нека направим кратка равносметка, защото тя е… красноречива.
Крайцерът „Москва“ — потънал. Корабът от първи ранг, без който останалата група плавателни съдове формално вече не може да се нарече флот. Освен него — над една трета от корабния състав е унищожен, друга част е тежко повредена и чака ремонт, до който никой не смее да се докосне. Причината? Севастополският корабостроителен завод беше поразен, и вече никой не рискува да изпрати повреден кораб там, защото рискът от окончателното му унищожение е прекалено голям.
Щабът на флота — унищожен. Руините вече са разчистени, за да не напомнят на гражданите за някогашното величие. Резервният команден пункт — унищожен дори преди главния щаб. А сега — и главната нефтобаза. Остава единствено складът за боеприпаси, от които значителна част вече е безполезна, тъй като артилерийските оръдия от нужния калибър просто ги няма.
С други думи: от флота са останали предимно спомени и дим.
Кой чу и видя удара?
Нефтобазата се намира в самия център на Севастопол. Това означава, че взривовете и огънят бяха видими и чути от почти всяка точка на града. Стълбът дим, издигнал се над района на Казашката бухта, беше забележим дори отвъд градските предели.
Ефектът е двоен: военен и психологически. Онези, които преди дванайсет години прибързано се радваха на анексията с думите „макар и камъни да валят от небето“, сега наблюдават точно това, което са поръчали — само че не под формата на камъни, а под формата на прецизни удари по най-охраняваните обекти на полуострова.
Фактът, че украинските средства за поразяване достигнаха до тази цел, говори само едно от две: или руската противовъздушна отбрана е деградирала до степен, при която подобни удари са станали рутина, или украинските технологии са достигнали ниво, което неутрализира зенитните системи дори на най-стратегическите локации. Вероятно и двете едновременно.
Мостът в Керч — спиш ли?
Украинските специалисти отдавна са усвоили тактиката на „довършването“ — рядко се задоволяват с един удар по цел от такова значение. Не е изключено нефтобазата да получи и втори „поздрав“, а може би и трети.
Но по-важното послание е друго: за тези, които разбират колко е голяма стойността на подобни обекти, вече е ясно, че практически няма недостъпни цели в окупирания Крим. Илюзията, че поне някое особено ценно и особено охранявано място е защитено от въздушни удари, се разпадна окончателно.
Което естествено поставя въпроса: Керченският мост, как се спи?
Черноморският флот на Русия не беше победен в морска битка. Беше унищожаван бавно, системно и методично — база по база, кораб по кораб, щаб по щаб. Останалото е въпрос на време и гориво. А горивото вече гори.
