Германия арестува гражданин на Казахстан, работил за руското разузнаване — един от стотиците агенти, с които Москва тихо воюва срещу Запада
Докато Путин публично говори за мир и преговори, разузнаването му усърдно снима военни конвои, монтира скрити камери на железопътни възли и търси желаещи да взривят нещо из Западна Европа. Германските власти напоследък имат доста работа с тези „мирни“ инициативи.
Казахстанецът, готов на „всяко желание на Москва“
Федералната прокуратура на Германия задържа в Берлин 47-годишен гражданин на Казахстан, известен само като Сергей К. Поне от май 2025 г. той предавал на руското разузнаване сведения за военната подкрепа за Украйна и германската отбранителна промишленост — с особен интерес към компании, разработващи дронове и роботи.
Сергей К. изпращал на куратора си снимки на обществени сгради в Берлин и военни колони по магистралите, включително конвой на страна от НАТО. Освен това предлагал на Москва подходящи цели за диверсии на германска територия и бил готов да вербува нови агенти за разширяване на шпионско-диверсионната мрежа.
Според източници на германските служби за сигурност, цитирани от Der Spiegel, мъжът „бил готов да изпълни всяко желание на Москва“. Любопитното е, че голяма част от предадената информация е… открито достъпна. Тоест Путин плаща на хора да гуглят нещата вместо него — поне засега.
По данни на „Радио Свобода“ Сергей К. има индикации, че преди това се е сражавал на страната на Русия в Донецка област. Такъв е профилът на съвременния руски агент: бивш наемник в Украйна, сега шпионин в Берлин.
Камера на фенерен стълб — класика на разузнаването
Паралелно с берлинския случай, в германската провинция Северен Рейн — Вестфалия полицията претърси дома на 43-годишен гражданин на Литва, също заподозрян в шпионаж в полза на Русия.
Той монтирал скрита камера на железопътен възел в Минден — стратегически пункт, използван за превоз на военна техника към Украйна и към източния фланг на НАТО. В непосредствена близост се намира база на германско-британски батальон сапьори — единственото подразделение в Алианса, притежаващо система за плаващи мостове M3, способна да осигури бързо преминаване на тежка бронетехника и танкове през реки.
Камерата е открита през септември 2025 г. — закрепена на фенерен стълб и умело замаскирана със… стикер с логото на Deutsche Bahn. Гениалност или крайна простотия — може да се спори, но факт е, че е работило известно време. Заподозреният живеел в Детмолд и работел като шофьор на камион. Германските власти провели наблюдение, инсталирали на телефона му софтуер за прихващане на разговори и съобщения, а след това извършили обиски.
Случайни хора или изградена мрежа?
През март германските власти задържали и двама други заподозрени — 43-годишен гражданин на Украйна и 45-годишна гражданка на Румъния, обвинени в шпионаж срещу собственик на компания, доставяща дронове на украинската армия. Русия явно не пести ресурси за идентифициране и следене на онези, които й пречат.
Мащабът на тази дейност е документиран: от началото на войната срещу Украйна Русия е организирала не по-малко от 151 хибридни атаки на европейска територия, според данни на Международния център за борба с тероризма и проекта Globsec. Сред изпълнителите — 95% нямат формални връзки с руските служби, тоест са вербувани „граждани“. От тях 58% знаели, че зад операциите стои Москва. Поне 44-ма от завербованите са имали криминално минало. Както винаги, Москва разчита основно на кримиконтингента. Особено след като цялата и агентура се обърна срещу нея, през българското Възраждане, Москва си взе поука и от тогава не наема интелигентни хора, а утайката на утайката на обществото. Спомнете си за нашите шумкари, около ВСВ, които бяха брутални бандити и убийци и след като СССР ни окупира ги монтира на власт.
Кремъл изгражда нелегални мрежи от случайни хора — бивши затворници, шофьори на камиони, доброволци от чужди войни — и ги превръща в инструменти за дестабилизация. Не е нужна изтънчена агентура, когато разполагаш с достатъчно хора, готови за пари или убеждения да наблюдават и снимат.
Германия явно е наясно с това. Въпросът е дали задържанията са достатъчни, или зад всеки заловен агент чакат още десетина, за които службите все още не знаят. Може би е дошло времето, както през Студената война, вражеските агенти и диверсанти, да не бъдат третирани, като обикновени бандити, а като особено опасни субекти, подлежащи на незабавна ликвидация.
