За първи път от украинската операция в Курска област през 2024 г. насам Русия отчита чиста загуба на територии във войната срещу Украйна. Според данни на Institute for the Study of War (ISW), през април руската армия е изгубила контрол над 116 квадратни километра. Това не са „сиви зони“ от телеграм-фантазии, а реално контролирани позиции.
И докато Кремъл продължава да рисува стрелки по картите и да обявява „тактическо напредване“, реалността на фронта изглежда доста по-малко героична.
От „три дни до Киев“ до 2,9 кв. км на ден
Темпото на руското настъпление продължава да се срива. Ако в началото на 2025 г. армията е напредвала средно с близо 10 квадратни километра дневно, през първите четири месеца на 2026 г. показателят пада до едва 2,9 кв. км.
За последните шест месеца Русия е успяла да установи реален контрол върху около 1443 кв. км — значително по-малко от предходния аналогичен период. И това идва въпреки непрекъснатите мобилизации, хвърлянето на нови части и традиционния руски подход: „ако не стане с качество, ще стане с количество“.
Според ISW причините са няколко:
- украински контраатаки;
- масово използване на дронове;
- проблеми с управлението и комуникациите;
- тежки климатични условия и разпутица (кал);
- все по-сериозно изтощение на руските сили.
Дори близки до руското военно министерство коментатори признават, че украинските безпилотници буквално парализират движението на малките руски щурмови групи. В превод: „втората армия в света“ започва да прилича на пехота, която се крие от летящи пластмасови квадрокоптери за няколкостотин долара.
„Напредване“ само за отчет пред Кремъл?
Особено показателна е и промяната в руската тактика от есента на 2025 г. Вместо мащабни операции, Москва все по-често изпраща малки групи в т.нар. „сиви зони“ — без реален контрол и без стабилно закрепване.
Целта според ISW е проста: да се създава илюзия за постоянно настъпление и да има какво да се докладва нагоре по вертикалата. На практика обаче много от тези райони остават под постоянен обстрел и контролът върху тях е силно спорен.
С други думи — фронтът все повече започва да прилича на статистическа операция за вътрешна употреба.
А защо Кремъл внезапно заговори за Балтика?
На този фон в Москва отново започнаха истеричните обвинения срещу балтийските държави. Депутатът от Държавната дума Константин Затулин обяви, че Латвия и Естония били „измамили“ руското население след разпадането на СССР и насърчавали „русофобия“.
Трудно е да не се забележи познатият модел: когато нещата на фронта вървят зле, Кремъл започва да говори за „защита на руснаците“ зад граница. Същият сценарий вече беше използван в Анексията на Крим.
И съвсем случайно — точно сега в руската Дума се разглежда закон, който дава право на Владимир Путин да използва армията в чужбина под претекст за защита на руски граждани.
Европа вече не приема това за празни приказки
Западните служби отдавна предупреждават, че Русия може да тества НАТО още преди 2030 г. Германското разузнаване говори за риск от провокации в Балтика по „кримски сценарий“, а полският премиер Доналд Туск дори допусна възможност за руска атака срещу Алианса в близките месеци.
Според ISW Русия вече е навлязла в „нулева фаза“ на подготовка за евентуален конфликт с НАТО — преструктуриране на военни окръзи, нови бази до Финландия, GPS-смущения и саботажи в Европа.
Проблемът за Кремъл е, че заплахите към НАТО звучат далеч по-малко убедително, когато собственото му настъпление в Украйна започва да се движи със скоростта на кална Лада без гуми.
