Руската армия продължава да удря по жилищни квартали – не от сила, а от безсилие. А в Москва вече се шепне онова, което никой не смее да каже на глас.
Бомби върху детски градини – военна стратегия или просто навик?
Предната нощ донесе руски удари по Харков, Днепър, Запорожие и Суми – и отново целите бяха недвусмислено граждански: жилищни сгради, търговски центрове, детски заведения. Никакъв опит дори за привидност на военна логика. Никаква Женевска конвенция, разбира се – тя за руската армия е нещо като инструкция за употреба, която се изхвърля преди разопаковането.
Но зад тази очевидна жестокост се крие нещо по-интересно от морална гледна точка: тя е признак на изчерпване. Украинските въоръжени сили методично унищожават веригите за доставка на руски боеприпаси. Заводи като „Прогрес“ в Чувашия, „Кремний Л“ в Брянск и Воткинският завод вече са удряни, а производството на далекобойни ракети и средства за поразяване се забавя осезаемо. Когато боеприпасите намаляват, изборът на цели обикновено става по-прецизен. Освен ако не си руска армия – тогава прецизността означава да не пропуснеш жилищния блок.
Военно-логистичният комплекс НАРА: 200 хектара проблеми
На 6 май беше атакуван военно-логистичният комплекс НАРА в Московска област – мащабен обект от над 200 хектара, собственост на руското министерство на отбраната, предназначен за съхранение и разпределение на военни товари. Съоръжението е описвано от самите руски медии като „високотехнологично“ и „автоматизирано“. Сега вероятно е и „частично нефункционално“.
Украинските военни не спират да изтъняват снабдителните нишки на противника – и резултатите започват да се усещат на фронта. Онова, което Русия изпитваше от украинска страна в началото на 2022 г. – острата необходимост да пести всеки снаряд – сега бавно, но сигурно заобикаля самата нея.
Мишустин яхна самолета, преди да пропадне сцената
Вътре в самата руска система напрежението вече не се крие особено добре. Премиерът Михаил Мишустин планирал да напусне Москва на 9 май – официално за празненствата в Екатеринбург. Но близки до него източници описват човек в рязко влошено емоционално състояние, който иска да се окаже „възможно най-далеч“ в деня на парада.
Интерпретацията е проста: когато някой от обкръжението на диктатора търси претекст да не стои до него в символичния ден, той очевидно мислено вече е написал некролога. Просто не го е публикувал.
Питат се дали Герасимов лъже – но истинският въпрос е друг
В Z-блогосферата вече циркулират текстове, искащи смяна на началника на Генералния щаб Герасимов. Обвинението е сериозно: системна дезинформация към Путин, включително доклади за „освобождаване“ на Купянск, което не се е случило. „Ако тенденцията продължи, можем да загубим специалната операция“ – пишат верноподаните.
Превод от руски на човешки: всички знаят, че трябва да се смени Путин, но тъй като това не може да се каже, се пише за Герасимов.
И ако Тръмп беше козът – какво остана в ръката?
Може би най-трезвото признание идва от един мрачно настроен Z-патриот, чиято логика заслужава внимание. Той констатира: цялата руска стратегия беше залагане на завръщането на Тръмп на власт. Тръмп се върна. Направи всичко, което се очакваше от него. И въпреки това – нищо съществено не се промени на фронта. Войната продължава, и то в неблагоприятна за Русия посока.
Изводът му е мрачен и честен едновременно: ако последният голям коз не е свършил работа, повече козове няма. А спиране на офанзивата би предизвикало такъв вътрешен срив, че сегашната власт може да не оцелее. Ако рухне властта – рухва и фронтът. Ако рухне фронтът – Украйна си връща всичко, изгубено за 12 години.
За да илюстрира, че руското командване го знае: западният бряг на Крим е миниран не за „вероятен“, а за очакван изход.
Накратко: Русия удря по цивилни, защото боеприпасите намаляват и защото Путин иска „картинка“. Обкръжението му тихо търси изходи. А в информационното пространство истерията расте с всяка седмица – дори без да е нужен специален мониторинг, за да се забележи.
По текст на Антиколорадос
