Докато обикновеният руснак чака с часове за мобилен интернет, а дронове бръмчат над нефтени бази и военни заводи, държавната социология реши да се заеме с истинския проблем — числата изглеждали прекалено честни.
След най-сериозния спад на рейтинга на Владимир Путин от 2018 г. насам, държавният ВЦИОМ внезапно откри, че телефонните анкети вече не вършат работа. Какво съвпадение — точно когато „одобрението“ се сгромоляса до 65,6%.
И така, спасението дойде под формата на нова методика. Половината хора вече ще бъдат питани не по телефона, а чрез поквартирно обхождане. С други думи: не само ще ви звънят, ами и ще чукат на вратата. Почти като коледари, само че вместо песни носят въпроса: „Обичате ли президента достатъчно?“
Когато хората „се страхуват“, решението е да ги посетиш лично?
Обяснението на ВЦИОМ е почти поетично. Хората „се боели“ да говорят по телефона. Което, разбира се, логично води до извода, че ще бъдат много по-спокойни, когато непознат човек с папка и служебна усмивка се появи пред входната врата.
В страна, където за един коментар във VK можеш да получиш обвинение в „дискредитиране на армията“ и съответно присъда, като за сериен убиец, социолозите явно са решили, че проблемът е бил недостатъчно интимният контакт с държавата.
И чудото става мигновено.
Само седмица след смяната на методиката рейтингът на Путин тръгва нагоре. „Единна Русия“ също оживява като пенсионер след двойно еспресо. А партията „Нови хора“, която напоследък започна да събира протестния вот заради блокировките на интернет и общата умора от системата, внезапно се срива с една трета.
Колко удобно.
Социология или държавен козметичен салон?
Руският политолог Иля Гращенков поне честно признава механиката: телефонните анкети по-лесно улавяли раздразнение и тревожност. Хората реагирали по-емоционално.
Тоест — когато гражданинът е ядосан, може да каже нещо неприятно.
При обхождането по домовете обаче картината ставала по-„стабилна“. Разбирай: по-близка до тази, която Кремъл иска да вижда на презентациите си.
А политологът Аббас Галлямов формулира проблема още по-директно: рейтингите не измерват популярността на Путин, а съотношението между хората, които се страхуват да кажат истината, и онези, които още не са се отказали.
Това всъщност е най-точното описание на авторитарната социология: не измерва общественото мнение, а нивото на обществена уплаха.
Кремъл и магията на правилната статистика
Русия отдавна живее в паралелна реалност, в която икономиката „расте“, фронтът „напредва“, а санкциите „укрепват страната“. Сега към този музей на политическия сюрреализъм официално се добавя и новият жанр: рейтинг чрез домашно посещение.
Следващата логична стъпка вероятно е анкетираният да подписва декларация пред портрета на президента и две камери за сигурност.
Защото когато цифрите не устройват властта, в Русия не сменят политиката. Сменят метода на броене.
И хоп — народната любов пак цъфна. Почти толкова внезапно, колкото и резултатите на „изборите“ в Северна Корея.
