Техеран изпрати мирно предложение до Вашингтон, Тръмп отложи планирания удар, а иранският президент побърза да обясни, че това изобщо не е капитулация
Мирът идва с ядрена програма в ръка
Иранският президент Масуд Пезешкян се появи в социалните мрежи с послание, което би могло да влезе в учебниците по дипломатически речник: „Диалогът не означава предаване.“ Очевидно някой в Техеран е решил, че е необходимо това пояснение — вероятно защото Доналд Тръмп побърза да обяви пред света, че Иран е изпратил „мирно предложение“ до Вашингтон.
Пезешкян не остави нещата на случайността: „Ислямската република Иран влиза в диалог с достойнство, авторитет и запазване на правата на нацията, и при никакви обстоятелства няма да отстъпи от законните права на народа и страната.“ С две думи — преговаряме, но не отстъпваме. Дипломатически формула, позната от много режими, при която „диалог“ означава „слушаме ви, докато вършим каквото си искаме“.
Тръмп отложи удара, за който никой не знаеше
Американският президент обяви нещо интересно: наредил е на военните да не извършват „планирания удар срещу Иран утре“. Проблемът е, че за такъв планиран удар преди това не беше съобщавано никъде. Агенция Ройтерс специално отбеляза, че не може да потвърди дали въобще са правени подготовки за подобна операция.
Тръмп обаче не се притесни от тези детайли. Той уведоми и военните си да стоят „в готовност за пълномащабно нападение срещу Иран в момент на предизвестие“, в случай че „приемлива сделка“ не бъде постигната. Войната, която той сам стартира в края на февруари, очевидно се нуждае от периодични театрални паузи — но спокойно, тук театър не се прави.
Какво искат лидерите на Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ?
В публикацията си Тръмп разкри, че владетелите на Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства лично са го помолили да не атакува Иран, защото „ще бъде постигната сделка, приемлива за САЩ, както и за всички страни в Близкия изток и извън него“. Детайли — никакви.
Пред журналисти по-късно президентът уточни, че Вашингтон ще е доволен, ако успее да сключи споразумение, което да попречи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие. Скромна цел, имайки предвид, че режимът на аятоласите е обогатявал уран в продължение на десетилетия, финансирал е терористи като Хизбула и Хамас, а КСИР редовно се представя като „опора на Оста на съпротивата“ — термин, под който се крие поддръжката на всичко нестабилно в региона.
Ядреният въпрос: сделка на хоризонта или поредното шоу?
Тръмп вече е изразявал надежди за близка сделка с Иран — и то неведнъж. Паралелно с дипломатическите сигнали той последователно е заплашвал с тежки удари, ако Техеран не се споразумее. Тази стратегия на „морков и бомба“ има своята логика, но се изправя пред един основен проблем: отсрещната страна е режим, чийто върховен лидер Хаменеи II многократно е заявявал, че ядрената програма не е за продан.
Протокът Хормуз пък стои като допълнителен лост за натиск — затварянето му би парализирало значителна част от световния петролен транзит и ще накара всички — от Ер Рияд до Токио — нервно да следят новините.
Засега и двете страни преговарят с „достойнство“. Дали зад това достойнство стои реална воля за компромис или просто взаимно изчакване — това е въпросът, на който засега никой не знае отговора.
