Германската прокуратура повдигна тежки обвинения срещу предполагаем агент на иранския Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР), заподозрян в подготовка на атентати и убийства срещу еврейски фигури в Германия. Случаят отново показва как режимът в Техеран използва мрежи от агенти и наемници далеч извън Близкия изток — докато официално се представя за „жертва на западната агресия“.
Според обвинението датският гражданин Али С., арестуван в Дания през миналата година, е работил за разузнавателната структура на КСИР и е поддържал тесни контакти със силите „Кудс“ — подразделението, отговарящо за външните операции на режима. Германските власти твърдят, че през началото на 2025 г. той е получил задача да събира информация за председателя на Централния съвет на евреите в Германия Йозеф Шустер, за бившия депутат и ръководител на Германо-израелското дружество Фолкер Бек, както и за двама еврейски търговци в Берлин.
От „събиране на информация“ до подготовка на убийства
Прокуратурата в Германия не оставя особено място за интерпретации. Според официалното изявление, събраната информация е служела за подготовка на убийства и палежи на германска територия. Али С. е наблюдавал различни обекти в Берлин и е търсел съучастници за изпълнение на атаките.
По-късно към схемата се присъединил и афганистанският гражданин Таваб М., също арестуван в Дания. Според обвинението той е бил готов да осигури оръжие за трето лице, което да извърши покушение срещу Волкер Бек.
Европа отново открива, че „революционните стражи“ не са туристически клуб
Случаят идва на фона на нарастващите опасения в Европа за дейността на иранските служби и свързаните с тях терористични мрежи. КСИР отдавна е обвиняван в организиране на убийства, отвличания и атаки срещу опозиционери, еврейски организации и западни цели по света. Въпреки това част от европейските политици години наред предпочитаха да говорят за „диалог“ с режима в Техеран, сякаш става дума за труден търговски партньор, а не за диктатура, която използва терор като инструмент на външната си политика.
След ареста на заподозрения германското външно министерство е привикало иранския посланик. От своя страна иранското посолство е отхвърлило обвиненията като „необосновани и опасни“. Стандартна реакция — почти толкова предвидима, колкото и самото участие на КСИР в подобни операции.
Натискът срещу еврейските общности расте
Разследването идва в момент на засилени мерки за сигурност около еврейските организации в Германия и други европейски държави. След нападението на „Хамас“ срещу Израел и последвалата война, антисемитските инциденти в Европа рязко се увеличиха, а службите предупреждават, че Иран и свързани с него структури се опитват да използват напрежението за влияние и дестабилизация.
Берлин очевидно вече гледа на подобни заплахи не като на абстрактен риск, а като на реална терористична опасност вътре в Европа.
