В неделя, 25 май, пакистанската провинция Белуджистан добави поредна страница към своята кървава хроника. Избухна бомба до влак, превозващ военнослужещи и техните семейства — хора, пътуващи да отпразнуват Ейд. Вместо това поне 24 от тях не стигнаха до празника, а над 50 са ранени.
Атаката е извършена по класическата формула: кола, натоварена с около 35 килограма взривни вещества, е насочена към един от вагоните, докато влакът минава край сигнал на гара Чаман Паттак в Куета. Ефектът — изхвърлен от релсите вагон, изпочупени прозорци, унищожени автомобили наоколо и снимки, достойни за военна зона.
Кой взривява влакове с деца на борда?
Отговорността за атаката се приписва на белуджки сепаратисти — въоръжени групировки, борещи се срещу пакистанското правителство с аргумента, че Белуджистан е ограбван: природен газ, минерални ресурси, всичко изтича навън, а провинцията стои на дъното на всяка класация — образование, заетост, икономическо развитие. Белуджистан е най-голямата по площ, но и най-бедната провинция в Пакистан.
Аргументът за социална несправедливост може да звучи познато. Методът обаче — кола-бомба срещу вагон с войници и техните близки, пътуващи за празник — не е политическо послание. Той е масово убийство.
Свидетелите разказват: Мохамад Рахим е бил в дълбок сън, когато взривът го е изхвърлил от леглото заедно с цялото му семейство. Абдул Басит е стоял на опашка за закуска. Муджиб Ахмад е излязъл навън и открил колата си — „напълно унищожена“. Животът край Куета включва такива сутрини.
Ще спре ли някой тази безкрайна спирала?
Пакистан от десетилетия балансира между вътрешен тероризъм, нестабилни граници и военно-политически игри, в които гражданското население плаща неизменно най-високата цена. Белуджистан е кървоточаща рана, която нито се лекува сериозно, нито зараства сама. Правителството в Исламабад реагира с антитерористични операции; сепаратистите отговарят с атаки; мирното население — войници, техни семейства, минувачи — попада в средата.
Полицията и спецслужбите са започнали разследване на атаката. Стандартна фраза, стандартна процедура. Истинският въпрос е дали Пакистан някога ще намери политическа воля да адресира корените на конфликта, вместо само последствията. Засега отговорът изглежда: не особено.
