Русия продължава да лети със западни самолети въпреки санкциите, а зад това все по-ясно се вижда мрежа от посредници в Азия и Близкия изток. След Китай и Индия се превръща в ключов канал за доставки на резервни части за Boeing и Airbus към руския авиосектор — при това с доста солидни печалби.
Разследване на Bloomberg показва, че поне 30 компании са изнасяли самолетни компоненти за Русия през последната година. Формално фирмите са базирани в държави като Индия, Китай, Турция, ОАЕ, Тайланд, Казахстан и Киргизстан, но в много случаи купуват части от западни производители и след това ги препродават на руски авиокомпании, заобикаляйки санкциите на САЩ, ЕС, Великобритания и Канада.
Индийската схема: от Канада към „Аерофлот“
Особено показателен е случаят с индийската компания Marine Equipments Centre (MEC) от град Кочин. Преди войната фирмата почти не е участвала в авиационния бизнес. След 2022 г. обаче оборотите ѝ буквално излитат.
За четирите години преди руската инвазия MEC е внесла авиационни части за едва 1,3 млн. долара и е изнесла за 172 хиляди. След началото на войната стойността на износа скача до 41,5 млн. долара, като основен клиент става групата на „Аерофлот“.
Само няколко месеца след санкциите MEC започва доставки към нискотарифната „Победа“, която използва единствено Boeing 737. А в края на 2024 г. компанията купува чрез посредник два употребявани двигателя CFM56-5B, съхранявани в Канада, за близо 17 млн. долара. По документи има забрана за реекспорт към Русия. Само че два месеца по-късно двигателите вече са продадени на руската авиокомпания „Россия“ за 23,6 млн. долара. Санкционната хартия очевидно не пречи особено, когато маржът е почти 7 млн.
Китай остава главният спасител
Китай продължава да е най-големият канал за подобни доставки. От март 2022 г. до февруари 2026 г. китайски компании са изнесли авиационни компоненти за Русия за поне 961 млн. долара — над четири пъти повече спрямо периода преди войната.
И това далеч не са само дребни елементи. В Русия са доставяни двигатели, шасита, електронни блокове за управление, дисплеи за пилотските кабини и дори кафемашини за самолетите. Защото очевидно дори санкционната икономика има нужда от еспресо на 10 000 метра височина.
Защо руската авиация не се срина?
След началото на санкциите мнозина прогнозираха, че руската гражданска авиация ще започне масово да приземява самолети заради липса на части. Това не се случи.
Според данни на Cirium към април 2026 г. Русия все още разполага с 838 пътнически самолета, от които 460 са Airbus и Boeing. Вътрешният пътнически трафик остава близо до нивата отпреди войната, а международният почти се е възстановил.
Причината е проста: вместо официални доставки се появи паралелен пазар. Частите минават през трети държави, посредници и компании с неясна собственост. Резултатът е, че санкциите забавят Русия, оскъпяват поддръжката и увеличават риска, но не успяват да спрат полетите.
Могат ли санкциите да затворят всички вратички?
Според анализатори това изглежда почти невъзможно. Световната търговия е прекалено голяма, а посредническите схеми — прекалено гъвкави. Докато има държави и фирми, готови да печелят от заобикалянето на ограниченията, Москва ще намира начин да поддържа западните самолети във въздуха.
Особено когато става дума за държави като Китай и Индия, които официално не участват в западните санкции и гледат на ситуацията преди всичко като на бизнес възможност.
