От Калининград до Ереван – един и същ речник
Бункерният лунатик Владимир Путин отново демонстрира любимия си „дипломатически“ инструментариум: предупреждения, заплахи и псевдоисторически преразказ по собствен вкус. След срещата на Евразийски икономически съюз в Астана той предупреди Армения да не гледа твърде ентусиазирано към Европейския съюз и едновременно с това обеща да „сравни със земята“ всяка държава, която посегне на Калининградска област.
Повод за последната закана станаха изказвания на Кястутис Будрис относно възможностите на НАТО да нанася удари по руски военни обекти в региона при евентуален конфликт.
„Руската федерация разполага с всички средства да сравни със земята тези, които се опитат да направят това“, заяви Путин, като за пореден път предпочете езика на разрушението пред този на дипломацията.
Армения – следващата „Украйна“ според кремълския фюрер?
Не по-малко показателна беше и частта от изявлението, посветена на Армения. Путин отново свърза европейските стремежи на Ереван със събитията в Украйна.
Според него украинската криза някога започнала с опитите на Киев да се интегрира в Европейския съюз. Това е теза, която Кремъл повтаря от години, макар че удобно пропуска факта, че кризата беше в самата Русия, която не можа да преживее факта, че украинският народ свали от власт, кремълската марионетка Виктор Янукович.
Защо Москва толкова се тревожи от чуждите избори?
Парадоксът е, че руското ръководство редовно обяснява колко суверенни са другите държави, но става видимо раздразнено всеки път, когато тези държави вземат решения, които не съвпадат с интересите на Кремъл.
Още през май Путин настоя арменците да проведат референдум за евентуално присъединяване към ЕС и говореше за „мек, интелигентен и взаимноизгоден развод“ между Москва и Ереван. Изразът звучеше почти като консултация при брачен медиатор, само че придружена от намеци за съдбата на Украйна.
Калининград – крепост или повод за нови закани?
Калининградска област (Прусия) остава една от най-милитаризираните, от окупираните от руснаците чужди територии и от години е предмет на напрежение между Русия и НАТО. Всяка дискусия за региона почти неизменно завършва с взаимни предупреждения и демонстрации на военна сила.
Последното изказване на Путин обаче показва нещо друго: Кремъл продължава да използва реториката на страха като основен аргумент както към съседите си, така и към западните държави. Когато липсват привлекателни предложения, заплахите очевидно остават най-често използваният дипломатически ресурс.
Имперска психотерапия
Ако някой съсед поиска по-близки отношения с Европа, в Москва веднага вадят папката „Украйна“. Ако някой заговори за Калининград, от шкафа изскача папката „ще ви сравним със земята“.
С годините руската външна политика започна да прилича на човек, който непрекъснато обяснява колко е спокоен, докато крещи, размахва юмруци и заплашва всички около себе си.
Проблемът е, че колкото по-често се използват подобни закани, толкова по-малко приличат на демонстрация на сила и толкова повече напомнят на нервна реакция срещу свят, който постепенно престава да се съобразява с тях.
