Бизнесът посочи изхода, Кремъл избра форума
Докато в Санкт Петербург подготвят поредното издание на Петербургския международен икономически форум с гръмки обещания за „точки на растеж“, представители на руския бизнес звучат необичайно откровено. Според тях най-ефективната мярка за съживяване на икономиката не е нова държавна програма, поредна субсидия или още един пакет национализации. Необходим е край на войната в Украйна.
Пазарите също изпращат същото послание. Всеки път, когато се появят новини за възможни мирни преговори, руските акции реагират с ентусиазъм. Инвеститорите очевидно виждат в мира много повече икономически потенциал, отколкото в поредната патриотична презентация с LED екрани и лозунги за „устойчиво развитие“.
Според високопоставен руски банкер, цитиран от Reuters, Владимир Путин е пропуснал добра възможност за споразумение още миналата година. Сега икономиката вече показва признаци на нестабилност, а прозорецът за сравнително безболезнен изход изглежда все по-тесен.
Къде изчезнаха двигателите на растежа?
През първите години след нахлуването в Украйна военните разходи временно създадоха илюзия за икономическа активност. Заводите работеха, държавните поръчки растяха, статистиката изглеждаше прилично.
Но всяка инжекция има срок на действие.
Днес дори анализатори от най-голямата руска банка признават, че вътрешните стимули са изчерпани. Бюджетът е под натиск, банковата система не може да осигури нов импулс, а високите лихви задушават инвестициите.
Показателно е, че дори Министерството на икономическото развитие значително намали прогнозите си. Вместо очаквания ръст от 1,3%, вече се говори за едва 0,4%. На практика това е официално признание, че Русия навлиза в период на продължителна стагнация.
Проблемът е особено сериозен при инвестициите. Парите, които не се влагат днес, няма да създадат производство утре. А когато бизнесът вижда национализации вместо гаранции за собственост, желаещите да рискуват капитала си стават все по-малко.
Инвестиционен рай в Донецк и Луганск?
Тук форумът предлага собствено решение.
Организаторите канят инвеститорите да разгледат възможностите в окупираните части на Донецка и Луганска област. Според рекламните материали там се изгражда „уникална среда за живот, бизнес и инвестиции“, съчетаваща индустрия, металургия, селско стопанство и културна идентичност.
На изложбените щандове всичко изглежда модерно: интерактивни сфери, сензорни панели и дигитални презентации.
Реалността обаче е по-малко интерактивна. Дори руски военни кореспонденти признават, че обстановката в Донецк се влошава, а удари по инфраструктура и военни обекти стават все по-чести.
Трудно е да убедиш международен инвеститор да вложи милиони в район, където въздушната тревога е по-редовна от бизнес срещите.
Когато прокуратурата стане „точка на растеж“
Най-любопитната част от форума обаче е участието на руската Генерална прокуратура.
Институцията, която през последните години се превърна в основен инструмент за преразпределение на активи, ще предлага консултации на предприемачите относно „правоприлагащата практика“ и взаимодействието с надзорните органи.
Това звучи приблизително като пожарната да организира семинар на тема „Как да опазим дома си от пожари“, докато държи туба бензин в ръка.
Последният показателен случай беше агрохолдингът „Русагро“. След съдебна процедура активите бяха отнети в полза на държавата, а основателят му Вадим Мошкович остана в ареста. Малко по-късно контролът върху компанията премина към Росселхозбанк, структура, свързвана с влиятелния кръг около семейство Патрушеви.
Посланието към бизнеса трудно може да бъде по-ясно: собствеността е ваша до момента, в който някой по-влиятелен не реши, че вече не е.
А защо инвеститорите не се редят на опашка?
Това вероятно е единственият въпрос, на който организаторите на форума не биха искали да отговарят.
Русия влиза в период на забавяне, инвестициите отслабват, санкциите остават, а мирните преговори са блокирани. В същото време властите продължават да търсят магически „точки на растеж“, сякаш проблемът е в недостатъчния брой презентации и панели.
Бизнесът вече е дал своя отговор. Пазарите също.
Но когато икономическата политика започне да прилича на конкурс за най-ефектен изложбен щанд, реалните решения обикновено остават извън програмата.