Русия се хвали с тайните си служби като с национален символ — редом с матрьошките и водката. ФСБ е наследник на КГБ, а КГБ беше страхът на Студената война. Само дето тези служби отдавна не наподобяват организацията, която е карала западните разузнавания да губят сън. Днес руските силови структури изглеждат по-скоро като семеен бизнес с оперативни правомощия и право да арестуват хора.
Кой охранява пазача?
Съветският КГБ беше, каквото беше — машина за репресии и шпионаж — но поне работеше по принципа на минималния подбор. Вербуваха хора с висше образование, дисертации, езикови умения. Докараха и стахановци от заводите — работни мравки с лоялност, заменяща интелекта. Системата беше жестока, но поне имаше логика.
Днешните руски силоваци са съвсем друга история. Апаратът на ФСБ се е превърнал в поле за трудова заетост на роднини, приятелчета, синовчета и любовници на онези, които вече са наредени на топлите места. Казано направо: не ставаш оперативник заради уменията си, а заради фамилното дърво. Принципът е прост — ако татко е бил нещо, ти автоматично ставаш нещо. Какво точно — не е толкова важно.
Красноречив пример е Дмитрий Патрушев — синът на дългогодишния секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев. През май 2024 г. той беше повишен от министър на земеделието до вицепремиер, отговарящ за аграрната политика и природните ресурси. Николай Патрушев изпраща двамата си синове да учат в Академията на ФСБ. Сам той е открито защитавал издигането на кагебисти към върховете на властта, наричайки ги „нова аристокрация“. Ако „новата аристокрация“ означава хора, чиято единствена заслуга е правилно избраният баща, тогава Русия е постигнала феодализъм с ядрено оръжие.
Наследственото управление на страха
Кремъл отдавна е преминал от меритокрация към нещо, което може да се нарече монархическо разпределение на привилегиите. Ключовите назначения след последната инаугурация на Путин включват племенницата му Анна Цивильова като заместник-министър на отбраната, сина на довереника му Борис Ковалчук начело на Сметната палата, а Павел Фрадков — синът на бивш премиер и директор на външното разузнаване — като заместник-министър на отбраната. Семейното дърво на властта расте бурно.
Тази кланова система поражда особен вид компетентност — нулева. Когато позицията се дава по рождение, а не по заслуга, резултатите закономерно включват изтичане на класифицирана информация, провали в разузнаването и онези видеозаписи, в които ясно се чува как Путин бива суфлиран в ухото — и при това не особено добре. Не е конспирация. Просто безхаберие, издигнато в принцип на управление.
Терористите според ФСБ: библиотекари и шахматисти
Ако търсите свидетелство за провала на руските тайни служби, не е нужно да четете доклади. Достатъчно е да погледнете списъка им с „терористи“.
През март 2024 г. финансовият регулатор Росфинмониторинг обяви за „терорист и екстремист“ Гари Каспаров — шахматист, правозащитник и един от най-гласовитите критици на Путин. Каспаров коментира с видима ирония: „Екстремизмът в защита на свободата не е порок.“ Борис Акунин — псевдонимът на Григорий Чхартишвили, един от най-популярните руски писатели на детективски романи — беше осъден задочно на 14 години затвор от московски военен съд за „оправдаване на тероризъм“ и нарушаване на закона за „чуждите агенти“. Самият Акунин отреагира с характерна лаконичност: „Терористи ме обявиха за терорист.“
Докато ФСБ е ангажирана с неутрализирането на опасни шахматисти и писатели, живеещи в Лондон и Ню Йорк, реалните терористи свободно минават между пръстите ѝ. Атентатът в „Крокус Сити Хол“ от март 2024 г., в който загинаха над 140 души, беше извършен въпреки предупреждения от западни разузнавателни служби. Подобна е историята с трагедията „Норд-Ост“ преди повече от две десетилетия. ФСБ не лови терористи — тя лови интелигенцията. Терористите просто не са в нейния профил.
Обяснението е горе-долу следното: сина на генерала не са го отгледали за да пълзи в гора сред реални въоръжени хора. Отгледали са го за 20 досиета срещу баби пред метростанцията. Те са по-удобни за работа.
Системата, която се самозалъгва
Иронията е, че тази система не просто не функционира — тя активно се саботира сама. Многобройните изтичания на секретна информация, некомпетентните назначения, оръжия с неправилно изчислено гориво, ракети, кръстени с каквото се е случило — всичко това не е резултат от диверсия отвъд. Това е плодът на системата, при която критерий за назначение е „наш човек“, а не „способен човек“.
Когато цялата вертикала на власт е изградена върху лоялност вместо компетентност, и когато единственото нещо, което пазят силоваците, е собственото им кариерно израстване — не трябва да се учудваме, че ракетите падат в грешни океани, а списъкът с „терористи“ включва романисти в изгнание. Путиновата „нова аристокрация“ произвежда точно онова, което всяка аристокрация произвежда в края на своя цикъл: наследствена некомпетентност с претенции за изключителност.
