Руският политически анализатор Иван Яковина пред украинска медия: диктаторът в Кремъл симулира нормалност, докато всичко около него гори — буквално и преносно
Над три десетки руски нефтопреработвателни завода са атакувани от украински дронове само за последните месеци. Украинската кампания е преминала в нова фаза: вместо еднократни удари, целта е да се поддържат рафинериите в постоянна неизправност — ударена, поправена, ударена отново. Резултатът: Русия въведе забрани за износ на дизел и дори разреши влагането на забранена преди десет години добавка в бензина, за да компенсира дефицита. Ако чуете за опашки на руски бензиностанции — не е мит.
На този фон украинският политически анализатор Иван Яковина коментира пред украинска медия какво означава всичко това за режима на Владимир Путин — и защо диктаторът изглежда все по-самотен на собствения си кораб.
Нормалност по Путински: правиш добра мина при лоша карта
Официалната Москва не признава проблем. Путин продължава да симулира, че ситуацията е под контрол. Яковина е категоричен: „Путин под натиск не прави отстъпки — така е бил известен, така се държи и сега. Симулира нормалност докрай, защото се надява нещо само по себе си да се промени — и той да е отново начело, както се е случвало преди.“
Само дето „преди“ вече не е меродавно. Русия трупа ракетен арсенал за масиран удар, но Украйна продължава да нанася удари всяка нощ — и положението на изтощение работи срещу Москва, а не срещу Киев. Причината е проста: Украйна удря руски рафинерии, нефтени депа и логистична инфраструктура, докато Русия няма какво да удари в замяна — украинските военни мощности се намират предимно в Западна Европа. Скъпа руска ракета срещу работилница за украински дронове? Математиката не е в полза на Москва — руснаците харчат по няколко милиона долара за ракети, с които унищожават обекти, струващи многократно по-малко.
„Духът на Анкъридж“ умря — и Путин го знае
В края на май 2025 г. в Анкъридж, Аляска, се проведе среща, от която Кремъл изведе надежди за договорка с Тръмп. Разбиранията от тогава — ако изобщо могат да се нарекат „договорки“ — се оказаха по-ефимерни и от обещанията на руската пропаганда. Американският президент Тръмп напоследък рязко смени реториката си — от настояване Украйна да прави отстъпки, до заявление, че Зеленски „се справя добре“ и Украйна може да върне всичките си загубени територии. На 24 юни 2026 г. в Белия дом Тръмп нарече Зеленски „смел“ и заяви, че Украйна „устоява“, възхвалвайки украинските бойци.
Яковина не се дава по лесно на еуфория: „Тръмп казва различни неща в рамките на една фраза. Не бих правил фундаментални изводи само от думи. Истинската проверка ще дойде, ако Европа — евентуално с благословията на Вашингтон — достави на Украйна оръжията, за които Зеленски намеква.“ По всичко личи, че Зеленски е изпратил „кодирано послание“ към западните партньори: дайте ни мощни далекобойни ракети за унищожаване на мостове — и войната може да се обърне рязко. В центъра на тази сметка стои Керченският мост. Отрежи Крим от снабдяването — и Путин ще бъде изправен пред избор, при който всяко „не“ да струва повече от всяко „да“.
За Путин, обяснява Яковина, срутването на „духа от Анкъридж“ е катастрофа: „Единствената му реалистична надежда беше Тръмп да убеди Зеленски да отстъпи без бой. Това не се случи. Запасен план Б в момента се пише набързо.“
Какво пише Кремъл на коляно
Планът Б изглежда е нова мобилизация — след така наречените „избори“ за Държавна дума. Яковина признава, че Путин е склонен да повтаря мерки, донесли му успех в миналото: мобилизацията от 2022 г. наистина помогна да се спре украинското контранастъпление. Но аналогията куца от двете страни. Първо, дроновете са изравнили численото предимство. Второ, самата мобилизация ще предизвика социален хаос — хората ще се укриват, ще се появят самоорганизирани групи в забранените телеграм-канали, а в руските градове ще настанат сцени, от които дори кремълската пропаганда ще е трудно да извлече полза.
Другите варианти? Ядрен удар — изключен на практика, защото би отрязал Русия от Китай и Индия и затворил всички пристанища за руски петролен износ. Масиран удар по Европа, за да спре помощта за Украйна — теоретично възможен, но Яковина е убеден, че Путин „не е достатъчно смел и решителен“ за подобна ескалация.
Оставят се мобилизацията и провокации срещу НАТО. Нито едното, нито другото е победна стратегия.
Лукашенко сменя хазяина
Тук идва един от най-показателните сигнали за реалното положение на Путин. На 19 юни украинският президент Зеленски даде на Беларус срок от една седмица да премахне ретранслаторите на руски дронове по украинско-беларуската граница, заявявайки: „Ако той не го направи — ние ще го направим.“ На 22 юни ретранслаторите на територията на Беларус спряха да работят. Зеленски потвърди факта пред журналисти, добавяйки, че не е сигурен дали са демонтирани, но те „към момента не функционират“. Беларуската пропаганда, разбира се, незабавно заяви, че никога не е имало никакви ретранслатори — класика на жанра.
Яковина интерпретира постъпката на Лукашенко с безпощадна яснота: беларуският диктатор е организъм, адаптиран към паразитно оцеляване, и той вижда, че ресурсите на Путин са на изчерпване. Намирането на нов „хазяин“ — Западът, евентуално чрез Тръмп — е следващата му логична стъпка. Ако Лукашенко продължи да прави „правилния избор“ и не ескалира, Западът вероятно ще го понася, без да го заобича. Алтернативата — руски войски в Литва — е несравнимо по-лоша опция за Брюксел.
Кога Путин може да падне?
Яковина скицира два реалистични сценария за дворцов преврат. Първият: катастрофа на фронта — евентуалното разрушаване на Керченския мост би оставило Крим в безизходица и би предизвикало военен бунт срещу некомпетентното командване на Путин и началника на Генералния щаб Герасимов. Вторият: икономически срив — хиперинфлация, банкова паника, замразяване на влогове. При такъв сценарий икономическата и административна върхушка може да реши, че цената на Путин вече надвишава ползата от него.
Към тези теоретични сценарии се добавят и конкретни симптоми, разтревожили наблюдателите. На 17 юни 2026 г. беше задържан от ФСБ Иля Трабер — известен петербургски „бизнесмен“ с криминално минало и дългогодишен личен познат на Путин. Заедно с него беше арестуван и деловият му партньор Владимир Даниленко. Трабер контролира почти цялата пристанищна инфраструктура на Северо-Западна Русия, включително пристанище Уст-Луга, и арестът му — без одобрение от самия Путин — е немислим. Официалното обвинение е поръчано убийство от 2020 г., но Яковина е убеден: „Ако Путин е разрешил арест на човек, когото не е пипал с години, значи от тази страна са дошли сигнали, че той може да загуби властта. Говорим за въпрос на власт — само това в очите на Путин е достатъчно сериозно.“
Паралелно с ареста на Трабер, от публичното пространство изчезна шефът на Централната банка Елвира Набиулина — тя отсъства от Петербургския международен икономически форум на 4 юни, от конференцията НАУФОР на 9 юни и дори от съвещание при Путин на 10 юни, посветено на инфлацията и лихвените проценти — нейните основни служебни задължения. Официалното обяснение е болничен. Но източници в президентската администрация определят болестта като „дипломатична“ — предизвикана от несъгласие с икономическия курс на Кремъл.
Яковина сравнява изчезването на Набиулина с ретранслаторите на Лукашенко: и двамата очевидно виждат края — и се дистанцират преди той да е настъпил официално.
Декорите се строят, но пиесата още не е написана
Яковина се пази от прекомерен оптимизъм: „Нито катастрофа на фронта, нито икономическа катастрофа са настъпили. Затова нито военен преврат, нито дворцов такъв са неминуеми в момента. Създават се условия за приближаване към развръзка — но самата развръзка е все още пред нас.“
С други думи: горят рафинерии, арестуват се стари другари, главните банкери изчезват, а съюзниците сменят хазяина. Само Путин продължава да се прави, че всичко е наред. Дори ако му вярваш — а никой вменяем не го прави — статистиката на горящите нефтопреработвателни мощности говори по-силно от всеки кремълски говорител.
