На 23 юни Владимир Путин произнесе изречение, което световните агенции незабавно превърнаха в заглавие: „Русия е готова за преговори с Украйна на базата на Истанбулската рамка.“ Редакциите зарадваха читателите си с вълнуващи новини за мирни перспективи, а турският диктатор Реджеп Ердоган побърза да приветства „декларираната готовност“ на своя московски партньор. Изглеждаше почти трогателно.
Проблемът е, че никой не се потруди да дочуе останалата част от изявлението.
Контекстът, който медиите пропуснаха
Путин не направи своята забележка на мирна конференция, нито пък по повод на дипломатическа среща. Каза я е в началото на видеоконференция с кабинета — посветена на здравеопазването, образованието и автоматизацията на документооборота. Преди да стигне до дневния ред, той се е счел за длъжен да информира министрите, че украинската армия се „срива“, а всякакви удари срещу руска инфраструктура представляват агонизиращите конвулсии на „киевския режим“. Тази реторика е толкова стара и налудничава, че вече предизвиква единствено смях в слушателите.
Пълният цитат обаче съдържа не едно, а четири условия за преговори: Истанбулските споразумения, „модалностите, обсъдени в Анкъридж“, „реалността на терен“ и принципите, изложени от самия Путин на съвещание с ръководството на руското външно министерство — „преди около две години“, казва той небрежно, сякаш говори за нещо незначително.
Именно тази небрежност заслужава внимание.
Какво всъщност каза Путин на дипломатите си?
На 14 юни 2024 г. Путин изложи условията си пред ръководството на Министерството на външните работи. Те са следните: украинските въоръжени сили трябва да се изтеглят изцяло от Донецката, Луганската, Херсонската и Запорожката области — в техните административни граници към момента на влизането им в Русия. Украйна трябва официално да се откаже от членството в Северноатлантическия договор за отбрана. Тези четири области, заедно с Крим и Севастопол, трябва да бъдат признати за руска територия в задължителни международни споразумения. А санкциите срещу Русия — вдигнати.
Това не е мирно предложение. Това е капитулационен ултиматум. Нито едно украинско правителство не може да изтрие четири области и Крим от конституцията на страната и да ги подари на Москва — нито юридически, нито политически, нито морално. Путин прекрасно го знае. Той съзнателно поставя невъзможни условия, за да може след това да обвинява Киев, че „отхвърля мира.“
Руските официални лица — Лавров, Медведев, Ушаков, Песков — повтарят тези нелепици непрекъснато от началото на 2026 г. Не е налице никакво отклонение от тях. Нито сантиметър.
Какво се случи в Аляска — и защо никой не казва истината?
Следващото условие в изявлението на Путин от 23 юни е „модалностите, обсъдени в Анкъридж“ — т.е. срещата на върха Путин-Тръмп в Аляска. Почти десет месеца руските дипломати неуморно баяха за „духа на Анкъридж“, сякаш тази среща е родила исторически споразумения. В действителност срещата приключи рязко, а планираните преговори в пълен формат бяха отменени — министърът на отбраната Андрей Белоусов и финансовият министър Антон Силуанов са пътували до Аляска практически напразно.
Едва наскоро държавният секретар Марко Рубио потвърди публично, че никакво споразумение не е постигнато. Самият Путин косвено го призна, като говори за „обсъдени модалности“, а не за „постигнати договорености“ — разликата е съществена. Дмитрий Медведев пък е единственият руски служител, очертал конкретно руската позиция от Анкъридж: Москва е потвърдила юнските 2024 г. искания без никакви промени. „Те са неизменни“, казва Медведев.
Тръмп е харизматичен човек с един сериозен недостатък — не може да признае провал. Всяка среща е „10 от 10″. Затова американската страна дълго не опровергаваше руските приказки за „духа на Анкъридж“. Реалността обаче е, че руският диктатор е представил на американския президент исканията си от юни 2024 г. — и разговорът е приключил.
Русия гори в буквалния смисъл, но Путин не иска примирие
Украйна удари два петролни рафинерия в Башкортостан и унищожи фабрика за полупроводници във Воронеж с крилати ракети. Десетки руски региони въведоха дажби на бензин. Колони от автомобили чакат на бензиностанции. Кримският полуостров — някога пропагандният връх на Путиновото управление и символ на т.нар. „Кримски консенсус“ — е отрязан от нормален туристически сезон поради прекъснати горивни и енергийни доставки.
Замразяването на конфликта по сегашната линия на контакт би означавало да се признае тази реалност. Предложението все още стои на масата, но украинската страна вече дава ясно да се разбере, че то няма да стои вечно.
Путин отказва. Предпочита да продължи да смила Константиновка — град със 70 000 жители — за да прекарва след това още година в борба за Дружковка, град с 50 000. Олексий Арестович, бивш украински официален представител, познат с оптимизма си относно възможността Путин да бъде убеден в разумен компромис, публично призна грешката си: „Надцених здравия разум на Путин и останалото руско ръководство. Полудели са.“
Тръмп прекара година и половина в опити да омилостиви Москва. Изглежда, че дори той е стигнал до заключението, че събеседникът му отвъд океана не само не иска сделка, но вероятно е неспособен да я желае.
Путин ще продължава да воюва, докато е на власт. Това не е анализ — това е самият той, с неговите собствени думи.
