Александър Лунин не е точно онзи тип, когото бихте поканили на официална вечеря. 39-годишният ветеран от Воронежка област — самопровъзгласил се езичник, запален колекционер на съмнителни отличия и любимец на полицейските участъци — се оказа последното нещо, от което Кремъл е имал нужда: неудобна, непокупваема истина, облечена в камуфлаж.
На 25 юни Лунин публикува в забранения в Русия Instagram видеообръщение, в което заявява, че „десетки, стотици и хиляди“ руски войници са подложени на изтезания и насилие от страна на командването — за отказ да изпълняват „безсмислени самоубийствени“ заповеди или да предават собствените си пари. Изводът: ако Путин не го покани лично в Кремъл, „армията ще насочи оръжията си срещу Кремъл.“
Публикацията събра над 12 милиона гледания в рамките на 24 часа — въпреки че Instagram е забранен в Русия и е достъпен единствено чрез VPN. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че все още не е видял видеото, но звучи така, сякаш съдържа „странни формулировки“. Странни — разбирай: неудобни.
Стълбовете на безкрайната война
За да се разбере защо видеото на Лунин разтърси Русия, трябва да се разбере конструкцията, върху която Путин градеше своята стратегия за изтощение. Концепцията беше елегантна в своята безсъвестност: диктаторът може да си позволи безкрайна война. Западните демокрации — не. Те имат избори и гласоподаватели. Той — нито едното, нито другото. Рано или късно западните коалиции ще се разпаднат, украинците ще замръзнат в домовете си и ще поискат капитулация, а в Москва хората ще продължат да пият кафе по заведенията, без да забелязват войната, която „не съществува“ за деветдесет процента от нацията.
В основата на тази конструкция стояха три стълба: войната да не засяга пряко повечето руснаци; да не се стига до масова мобилизация; и да има достатъчно ресурси, за да се покриват загубите. Тази логика не беше лишена от реална почва и именно затова убеди толкова много хора, включително далеч не прости. Само преди година изглеждаше, че Путин наистина ще надживее всички.
Дроновете, горивото и математиката на загубата
Само че тази архитектура вече се руши. Украйна удря дълбоко в руска територия — не с показни акции, а с последователни, целенасочени удари по петролната инфраструктура, чак до Урал. Само миналата нощ руската ПВО е свалила 660 украински дрона при масирана атака срещу 12 руски региона, включително анексирания Крим, Черно и Азовско море. Самото Руско министерство на отбраната потвърждава тези числа — което означава, че реалността вероятно е дори по-смразяваща.
Ограниченията за покупка на гориво в Русия продължават да се разпростират. В Русия ограниченията за снабдяване с бензин и дизел продължават да се разпространяват. На Далечния Изток не е позволено да се купуват повече от 14 литра наведнъж. Когато три от 39-те рафинерии бяха поразени, ситуацията изглеждаше управляема. Когато десет са засегнати — вече не. А щом половината от преработвателния капацитет спре, никаква армия от платени блогъри и пропагандисти няма да може да замаскира кризата с лъжите си.
Паралелно с горивния проблем зее и друга пропаст — тази в бюджета. Дефицитът е излязъл извън контрол до такава степен, че правителството вече е приело специални закони, даващи право на кабинета да заема неограничени суми и да преначертава бюджетните числа, без да минава през парламентарна процедура. С други думи: харчат и задлъжняват на тъмно, защото разликата между приходи и разходи расте по-бързо, отколкото законодателните механизми успяват да следват.
И накрая — мъжката сила. Русия се е опитала да финансира войната с пазарна логика: плаща рекордни бонуси на наемниците, за да избегне официална мобилизация. Само че пазарната логика работи и в обратна посока — при определена цена не се намират достатъчно желаещи да бъдат изпратени в щурмова атака след седем дни. Лесно достъпният резерв — осъдените, ранните доброволци, хората без алтернатива — е изчерпан. Следва единственото математическо решение, от което Кремъл се страхува: принудителна мобилизация в национален мащаб.
Лунин, Боня и пукнатините в мълчаливото мнозинство
И тук се завръщаме при Лунин. Той не е първият сигнал за ерозия на режимната стабилност. Преди него Виктория Боня — инфлуенсър без военен профил — взриви мрежите с пост срещу дигиталната цензура, а Иля Ремесло поиска Путин да бъде отстранен. И двамата докоснаха нерв, за чието съществуване Кремъл едва ли подозираше.
Лунин е различен. Той говори за армията — за света, който пропагандата беше запечатала херметично. Оплакванията на мобилизираните, историите за изтезания, документите за корупция — всичко това се е въртяло в тесен кръг от журналисти и изследователи. Иван Жданов, бивш директор на ФБК (Фонда за борба с корупцията), свърза широкия отзвук около обръщението на Лунин с нарастващото обществено недоволство в Русия, като посочи за примери съпротивата срещу вербовчиците в Пензенска област, протеста на роднини на военнослужещи в Свердловска област и масовите вълнения около горивната криза. „Мисля, че август ще бъде горещ за Путин“, написа той.
В социалните мрежи се появи и друго видео, в което група руски военнослужещи изразяват подкрепа за Лунин и заявяват, че са „готови да насочат оръжията си срещу онези, които им причиняват страдание“.
Разбира се, Лунин вероятно ще бъде неутрализиран по тихия начин, по който Кремъл обича да решава подобни проблеми. Виждайки отзвука, Лунин се притесни да не последва съдбата на Евгений Пригожин и набързо публикува ново видео, в което обвини Z-блогърите, че му изопачват думите. Заден ход, разбира се — типичен за хора, осъзнали, че са прекрачили черта.
Но посланието вече е изпратено. Не от Лунин лично — а от 12-те милиона души, избрали да гледат видеото му. Тези хора не са търсели военен стратег. Търсили са гласа на онова, за което всички в Русия знаят, но никой официален не казва. И в момент, в който военните бюджети се разпадат, горивото свършва и призовките потропват по все повече врати — тези 12 милиона са симптом, а не случайност.
Системата, която Путин градеше четвърт век, е дала пукнатина. Дали тя ще се разшири до разлом, ще зависи от натиска — от Украйна, от икономиката, от собствените му военни. Засега всяка от тези посоки работи срещу него.
