В нощта срещу 28 юни Русия нанесе по Украйна един от най-мащабните си удари от месеци насам — по брой задействани средства за поразяване и по разнообразие на ракетните типове. В арсенала на окупатора влязоха практически всички видове ракети, с които води тази война — от хиперзвуковите „Циркон“ до крилатите Х-101. Основната цел беше Киев, към чието небе беше насочена лъвската част от всичко изстреляно. Ударите отново засегнаха жилищния сектор на украинската столица, а поне двама души са ранени.
Само дето украинската армия не се ограничи с отбрана.
Когато „добрите птички“ летят на изток
Докато Русия изсипваше ракети над Украйна, украинските дронове вземаха обратния маршрут — и то с известна прецизност. Сутринта на 28 юни дим се вдигна над нефтопреработвателния завод „Славнефт-ЯНОС“ в Ярославъл — едно от петте най-големи предприятия в руския нефтен сектор, с капацитет от около 15 милиона тона суров петрол годишно. Успоредно с това в Славянск на Кубан, в Краснодарски край, пламнаха резервоари на местния петролен завод — ключов доставчик на гориво за руско-окупирания Крим, чийто горивен пазар е ефективно блокиран от украинска страна вече с месеци.
Над 20 руски региона вече са въвели ограничения за продажба на гориво, а рускиянци масово съобщават за часови опашки на бензиностанциите. Видеата от социалните мрежи — жени, провели нощта в автомобили пред „Роснефт“, мъже, обикалящи пет бензиностанции в полунощ — придобиват особен привкус на историческа ирония, когато се сетите за пропагандния клип от преди години, в който Европа след отказа от руски енергоресурси трябваше да се върне към свещи и файтони.
Европа, разбира се, не се върна към файтони. Русия, Великият Нефтен Колос, търси бензин в Азия.
Министерството на отбраната отчита пълен успех (огньовете горят)
Руското Министерство на отбраната не закъсня с победните релации: свалили са огромен брой дронове, нищо никъде не е паднало, ПВО работи отлично. В Краснодарски край местни жители заснеха плътен дим и огън на хоризонта, докато чакаха — нито изстрел от зенитна артилерия, нито ракета, нито каквото и да е друго. Дроновете, ако вярваме на официалните московски сводки, са „успешно унищожени“ малко преди да се впият прецизно в назначените им цели. Логиката е стройна.
Енергийна суперсила търси наливно
Производството на бензин в Русия вече е с 25% под нивата от предходната година, а цените на едро са с 80 до 90% над официалния ориентир. Само Московският завод в Капотня — унищожен от украински удари на 16 и 18 юни — осигуряваше около 40% от горивото за руската столица и ще остане извън строя поне шест месеца. Заедно с удара по рафинерията на „Татнефт“ TANECO двете атаки са извадили от строя около 600 000 барела дневен капацитет на преработка.
За да компенсира дефицита, Москва се е хванала за всичко по малко. Белорус доставя гориво в Русия в количества, 13 пъти по-големи от миналогодишните, а Казахстан е поканен като резервен доставчик — макар и самият той да изпитва недостиг. Качеството на горивото е тихомълком понижено: горивото, продавано под етикет „Евро 5″, вече може законно да съдържа до 150 милиграма сяра на килограм — 15 пъти над допустимото ниво. Официалните цени на дребно са нараснали с близо 10% от началото на годината, като реалната инфлация при горивата изпреварва официалната с около 35-40 процентни пункта. Бюджетният дефицит на Русия само за първото тримесечие на 2026 г. вече надхвърли пълната годишна цел, преди юнските удари изобщо да са приключили.
Кремъл десетилетия наред градеше образа на енергийна свръхдържава. Тръбопроводи, танкери, находища, „Газпром“ — национално богатство, „Роснефт“ — стълб на държавата. А сега тази свръхдържава забранява износа на бензин, разрешава горива от по-нисък клас и кърпи пазара с данъчни протези. Пропагандната карета, изглежда, е объркала адреса: тръгна за Берлин, стигна до Москва.
Суровините сами по себе си не правят държавата велика. Велика я правят институциите, технологиите, управлението, диверсификацията и способността да се мисли малко по-далеч от следващата телевизионна емисия. Русия умее да продава петрол. Но не умее нито да защити преработката му, нито да осигури нормален вътрешен пазар — което, е доста по-сложна задача от заплашването на съседите.
