В понеделник, 29 юни 2026 г., Русия се събуди с нова реалност — не тази, която кремълската пропаганда продава от години, а оня вид реалност, при която московчани обикалят от бензиностанция на бензиностанция и навсякъде виждат едно и също: празни колонки и табели „гориво няма“. Цифрата, която се върти из руснашките Telegram-канали, е достатъчно красноречива: поредица от осем бензиностанции, нито капка бензин. Това не е фолклор — това е новото ежедневие на столицата на „велика Русия“.
Системно изгаряне на окупаторската логистика
Случващото се не е случайност и не е последица от един или два удара. Съгласно множество съобщения от самите руски източници, украинските въоръжени сили провеждат планирана кампания за унищожаване на тиловата логистика на окупатора. Очертава се ясна линия, по която редовно биват поразявани пътни артерии, енергийна инфраструктура, горивни съоръжения и зенитни позиции: Есватая — Донецк-Мариупол — Мелитопол — Чонгар — Керч. Украйна засилва значително далекобойните си удари по руски военни и енергийни съоръжения през последните месеци, целейки да намали приходите на Москва и да накара руснаците да усетят последствията.
Тази нощ бе особено „шумна“ на окупираните територии. Руски Telegram-канали фиксираха атаки срещу електроенергийната система на Запорожка област, водещи до аварийно изключване на тока в значителна част от региона. Донецк отекна от мощни взривове, след които в няколко квартала угасна светлината. Съобщава се за удари и в Луганск. Над окупирания Крим пък беше регистрирана засилена активност на безпилотни летателни апарати — унищожени са електрически подстанции, а енергомостът от страната на Кубан е повреден. Освен това е поразена позиция на зенитни ракетни комплекси С-300/400 край Керч, като сателитни снимки фиксират пожар в оперативната зона на комплекса.
Рафинериите горят дует
Нощта срещу 28 юни обаче ще се запомни най-вече с нещо друго: украинските далекобойни дронове удариха два нефтопреработвателни завода в Русия — в Краснодарски край и в Ярославска област, намиращи се съответно на около 300 и 700 километра от украинската граница. Пожарите бяха потвърдени лично от президента Зеленски, който нарече ударите „далекобойни санкции“.
Заводът „Славянск ЕКО“ в Славянск на Кубан е независимо нефтопреработвателно предприятие с проектен капацитет до 5,2 милиона тона суров петрол годишно. Той е един от ключовите рафинерийни активи в южна Русия, ориентиран предимно към износна продукция. Към сутринта на 29 юни заводът продължаваше да радва публиката с гъсти колони черен дим — видими, по някои данни, на над 250 километра. Ярославската рафинерия пък e само последното звено в една вече добре установена верига: рафинерията „Лукойл-Нижегородоргсинтез“ в Кстово, четвъртата по големина в Русия и вторият по мащаб производител на бензин в страната, спря работа на 24 юни след дронов удар.
За да се разбере защо точно тези удари се оказват толкова болезнени, трябва малко история. Още в съветско време рафинерийните мощности бяха планирани с излишък — за да се гарантира стабилност при военен конфликт и частично извеждане от строя на отделни заводи. Московският регион разчиташе на четири рафинерии: московската, в Рязан, в Кстово (Нижегородска област) и в Ярославл. Тази система трябваше да прави столицата непробиваема за горивен дефицит. Никой не се беше наел с мисълта, че всичките четири могат да горят почти едновременно — и то в резултат на вражески въздушни удари. Никой, освен Украйна.
Как се свършва бензинът в „ядрена супердържава“?
Путин призна публично за пръв път, че страната се сблъсква с „известен дефицит“ на гориво и обеща да засили защитата на нефтените съоръжения и да увеличи производството. За кремълски стандарт — изключително смирено самопризнание. Официално говорещ от профилното горивно министерство обаче се е изразил още по-откровено в руски медии: горивната криза вече е общоруска. В Москва, твърди той, „критския сценарий“ с пълна забрана за продажба на гориво вероятно ще бъде избегнат, но „ситуацията ще бъде сложна — с опашки и дефицит.“ Последното изречение, произнесено в страна, в която песимизмът е корпоративна забрана, трябва да се чете като вик на ужас.
В понеделник бензинът вече започна да изчезва от московските бензиностанции напълно. „За съжаление, все още има опашки на бензиностанциите и не винаги се предлага правилната марка бензин“, призна самият Путин. Близкото му обкръжение обсъжда ситуацията внимателно, с присъщото царедворско изкуство да казват нещо страшно, без да звучат прекалено тъжно. „Ситуацията излиза извън контрол. Трябва да спрем и да помислим как да живеем по-нататък, иначе е трудно да си представим каква беда или криза ни очаква утре“ — такива изречения се четат в руски елитни среди.
Духовното гориво на Кремъл
Пропагандата — несломима в своята изобретателност — намери решение. Решението е духовно. В момент, в който московчани обикалят осем бензиностанции без резултат, кремълски съветници публикуват обръщения от рода на: „Бензинът е лукс. Без него може да се живее. А победата в специалната операция е жизнена необходимост. Спрете да мислите за материалното, съсредоточете се върху духовното.“ Логичният въпрос — дали самите автори на тези мъдрости се возят на духовна тяга или все пак горивната им карта е зареждана от друго — очевидно остава без отговор. Особено ироничен е призивът към духовност в светлината на известния факт, че самият диктатор и неговото обкръжение трупат богатство с бясна скорост — и нямат ни най-малко намерение да заменят меркантилните си интереси за каквито и да е духовни заместители.
Живеещите в окупиран Крим пък са по-директни в оценките си. В незакритите (засега) Telegram-групи жени от Ялта питат: „Ами така ли е навсякъде? Накъде да отидем?“ Отговорът е прост: няма накъде. Картата на Крим, ако я погледне и руски офицер, вече не се чете като сигурен тил. Чете се като капан.
Украйна не обявява плановете си. Тя просто ги изпълнява — едно горящо горивохранилище наведнъж.
