Руснаците получиха поредната порция „добри новини“ от властта. След години обещания за стабилност, изобилие и „енергийна свръхсила“, сега депутатите вече открито обясняват на населението, че трябва да забрави времената, когато бензинът беше лесно достъпен. Ако доскоро лозунгът беше „можем да повторим“, сега май е „можем и пеша“.
Заместник-председателят на комисията по икономическа политика в руската Дума Станислав Наумов заяви, че руснаците не бива да очакват връщане към старите времена. Според него обществото трябва да се раздели с илюзиите и да се научи да ограничава собственото си потребление, защото „както преди вече няма да бъде“.
От енергийна свръхсила до режим на икономии
Наумов предупреди, че не само недостигът ще остане, но и цените на горивата ще бъдат по-високи. Според него основната задача вече не е бензинът да бъде евтин, а изобщо да може да бъде намерен по бензиностанциите.
Доста необичаен обрат за държава, която години наред се представяше като една от най-големите петролни сили в света. Днес властите вече не обещават евтино гориво, а просто се надяват колонките да не останат съвсем празни.
Кой е виновен? Разбира се – Украйна и Западът
За кризата депутатът посочи украинските удари по руската нефтена инфраструктура. По думите му Русия трябва да изучи опита от времето на Студената война и да намери начини да защити своите складове и рафинерии.
Любопитното е, че вместо да се говори за последиците от собствената военна авантюра, обществото получава поредния призив да се примири с ограниченията. Посланието е пределно ясно: проблемът не е липсата на бензин, а прекалено големите очаквания на хората.
А кога ще свърши кризата?
Наумов обвърза подобряването на ситуацията с преговорите между Владимир Путин и Доналд Тръмп за Украйна. Тоест дори управляващите вече не се наемат да обещават бързо решение.
Междувременно реалността става все по-неприятна. Към 29 юни повече от 40 руски региона официално са въвели ограничения при продажбата на горива, а сигнали за празни или затворени бензиностанции идват от общо 85 региона. На места недостигът вече затруднява обществения транспорт, сметосъбирането и работата на селскостопанската техника.
Дори Владимир Путин беше принуден публично да признае съществуването на проблема, макар и да го определи като „некритичен“. В Русия обаче все по-често се оказва, че щом властта нарече даден проблем „некритичен“, гражданите скоро започват да го усещат съвсем критично.
Социалните държави и авторитарните режими често печелят властта с обещания за евтин живот, сигурност и благоденствие. Когато обаче сметката пристигне, обещанията тихо се заменят с призиви за „разбиране“, „самоограничение“ и „нова реалност“. В Русия вече не обещават по-пълен резервоар – обещават единствено да има какво да сипеш, ако изобщо го намериш.
