Какво всъщност гори в Пенза?
Сутринта на 1 юли Пенза посрещна поредната порция неканени гости под формата на високоточни, самонасочващи се, дронови „отломки“. Местният гауляйтер Олег Мельниченко побърза да успокои населението — атаката била „отразена“, просто по някакъв повод отломки паднали върху недостроена сграда и прекъснали електропроводи. Дребна подробност, нали.
Само че мониторингови канали бързо изясниха истинската цел: удареният обект е АО „Научно-изследователски институт по физически измервания“ (НИИФИ) — предприятие, което произвежда датчици за свръхналягане и абсолютно налягане, както и датчици за линейно и ъглово движение за авиационна техника. Продукцията му се озовава в самолети, вертолети и в междуконтинентални балистични ракети „Булава“, „Тополь“ и „Синева“, както и в ракетните комплекси „Искандер“. Институтът е част от структурата на „Роскосмос“ (чрез холдинга „Руски космически системи“), доставя датчици за налягане за двигателите на крилатите ракети Х-101, а за изтребителите Су-57 произвежда датчици за абсолютно налягане, системи за индикация на температурата и охлаждане на колелата, както и системи за контрол на параметрите на шасито. Според украинския Генщаб над 90% от продукцията на завода отива именно към военнопромишления комплекс — с други думи, това не е цех за домакински термометри.
Успоредно с това местни жители съобщиха за пожар и в друго пензенско предприятие — „Маяк“, което произвежда радиоелектронна апаратура, прибори за управление и комуникационни системи. Тук картината е по-мъглява: според част от наблюдателите щетите там може да се дължат не на директен удар, а на паднали отломки от свален дрон или на дело на собствената руска противовъздушна „отбрана“, която понякога поразява повече собствената инфраструктура, отколкото вражеските цели. И така — оръжеен завод, чиято защита евентуално простреля собствен склад. Символично.
Крим отново тъне в мрак
Докато Пенза дими, окупираният Крим преживява поредната си „авария на високоволтовите мрежи“ — така местните колаборационистки власти предпочитат да наричат последиците от украинските удари, вместо честната дума „поразена подстанция“.
Спътниковата система NASA FIRMS засече пожар на подстанция „Западно-Кримска“ 330/110 кВ в Сакски район — възлов елемент от системата за пренос и разпределение на електроенергия в Крим, обслужващ централната и западната част на полуострова, където концентрацията на руски военни обекти е особено висока. Според украинското командване на Силите за безпилотни системи обектът е поразяван вече не за първи път само през последния месец.
На север от Феодосия горят Феодосийските високоволтови магистрални електромрежи, а по-голямата част от града остава без ток. На шосе „Таврида“, южно от Владиславовка, гори електропровод над железопътната линия към Феодосия — дали ударът е бил директно по съоръжението, по преминаваща цистерна или локомотив, или просто по сух ландшафт, засега остава неизвестно. Севастопол пък се събуди с мирис на дим по цялото крайбрежие.
Донецк не остава по-назад
Тази нощ и в окупирания Донецк прозвучаха десетки експлозии — по данни на мониторингови групи под удар вероятно е попаднал паркинг за логистичен транспорт на окупационните сили. Официално потвърждение за мащаба на щетите няма, но пожарът говори достатъчно красноречиво сам за себе си.
Успява ли Кремъл да догони собствената си пропаганда?
Докато украинската армия трайно и системно демонтира руския военнопромишлен комплекс, руското Министерство на отбраната предпочита да брои „сваляни“ дронове, сякаш е състезание. Само през нощта срещу 30 юни зенитчиците отчетоха прихванати 419 украински безпилотника над 19 региона — рекордна за цялата 2026 година интензивност. Нощта преди това, срещу 29 юни, бяха отчетени 209 дрона над 12 региона. Числата растат методично — точно както методично изгарят складовете, подстанциите и заводите зад тях.
Логиката зад това е проста и не изисква аналитичен апарат: украинските сили за безпилотни системи съзнателно изстрелват огромни рояци примамки, които претоварват каналите и изчерпват боекомплекта на руските „Тор“ и „Панцир“, след което в опразнените зони прелитат тежки ударни дронове и извеждат целите на месеци за ремонт.
А диктаторът в Кремъл междувременно продължава да разказва версия на реалността, в която руската армия отдавна е обкръжила украинските военни край Стария Оскол, е превзела Купянск още през зимата и сега подстъпва към западните покрайнини на поредния град — версия, в която горивните проблеми на федерацията някак не съществуват. Дали има начин диктаторът да бъде върнат от собствените си фантазии обратно към действителността, е отделен въпрос — засега единственото, което методично се приземява обратно на Земята, са руската нефтопреработка, логистика и военни заводи. Украйна работи тук, на терена, докато Кремъл продължава да воюва някъде другаде.