Хайландският… не, Търговският съд на Англия и Уелс реши тази седмица нещо, което звучи почти философски: взривяването на „Северен поток“ наистина се е случило, щетите наистина съществуват, но плащане за тях няма да има, защото войната на Русия срещу Украйна услужливо изяжда всякаква застрахователна отговорност. Компанията оператор Nord Stream AG, контролирана от „Газпром“, съди застрахователите Lloyd’s Insurance Company и Arch Insurance за близо 580 милиона евро — сума, която при друг изход щеше да мине за една от най-големите изплатени компенсации за унищожена инфраструктура в историята. Не мина.
Защо съдията отказа да посочи виновник?
Съдийката Клеър Моулдър не си направи труда да реши кой точно е взривил тръбите под Балтийско море през септември 2022 година, и това се оказа напълно достатъчно за произнасянето на присъдата. Според решението щетите по газопроводите — както разкъсванията, така и вдлъбнатината — са били „пряко или косвено причинени, случили се чрез, или в резултат на война“, което автоматично ги вкарва в изключенията на застрахователната полица. С други думи: няма значение дали бомбата е поставена от руснак, украинец или американец — щом войната е „съществена причина“, застрахователите се измъкват чисти. Съдът стигна дотам да разгледа поотделно четири възможни версии — Русия, Украйна, неправителствени украински изпълнители или Съединените щати — и установи, че при всяка от тях войната остава решаващият фактор. Съдът прие, че войната между Русия и Украйна е била значима причина за диверсията, независимо кой е бил извършителят. Елегантно съдебно решение, което спестява на всички неудобството да сочат конкретно с пръст.
Технически детайл, върху който експертите от двете страни за изненада се съгласиха: за унищожаването на тръбопроводите са били използвани насочени заряди на основата на хексоген, извели от строя три от четирите нишки на „Северните потоци“. Версията на „Газпром“ за паднала котва, обяснила вдлъбнатината на четвъртата нишка, съдът определи като неубедителна — вероятно защото котвите рядко детонират с военновзривни вещества.
Германското обвинение — един извършител, нула поръчители
Докато лондонският съд грижливо избягваше темата за автора на взрива, германската прокуратура реши все пак да посочи някого. На 2 юли 2026 година Генералната прокуратура на Германия предяви обвинение срещу гражданина на Украйна Сергей Кузнецов за нападение над гражданска енергийна инфраструктура с експлозиви. Кузнецов, 49-годишен бивш военнослужещ, е определян от немските и италианските правоохранителни органи като един от главните координатори и изпълнители на диверсията. Задържан е през август 2025 година по време на семейна почивка в италианския курорт Римини по европейска заповед за арест, издадена от германската прокуратура, след което е екстрадиран в Хамбург. Разследването твърди, че е командвал екипажа на яхтата „Андромеда“, използвана за транспортиране на водолазите до тръбите.
Останалите шестима заподозрени — включително инструкторът по гмуркане Владимир Журавльов, за когото Полша отказа екстрадиция — остават на свобода или извън обсег, а един от седемте заподозрени, войник, се смята за загинал във войната срещу Русия. Тоест след близо четири години „разследване“ резултатът е едно обвинение срещу един изпълнител и нито дума за това кой точно е дал заповедта — макар германският Федерален съд да отбелязва, при това без особено притеснение, че операцията „с висока степен на вероятност“ е поръчана от чужда държава. Кой точно е тази държава, засега остава въпрос, върху който институциите предпочитат да мълчат с изключително дисциплинирано единодушие.
Иронията се удвоява, като се сети човек, че Кремъл — управляван от диктатора Владимир Путин, чиято собствена инфраструктура беше взривена — побърза да отвори наказателно производство за международен тероризъм, сякаш е особено загрижен да открие извършителя на престъпление срещу собствения си газопровод, докато бомбите и ракетите му продължават да горят украински градове. Достоверността на подобна загриженост читателят може да прецени сам.
Резултатът от седмицата е прост: „Газпром“ остава без компенсация, застрахователите пазят парите си, а въпросът кой точно е взривил „Северен поток“ продължава да се разглежда навсякъде — освен в съдебната зала, където всъщност е бил зададен.
