Докато Северноатлантическият договор за отбрана (НАТО) провежда среща на върха в турската столица, група американски сенатори е решила, че най-ефективният начин да придвижи заспал законопроект е не чрез комисия или гласуване, а чрез добра вечеря. Двупартийна делегация планира да притисне лично министъра на финансите на САЩ Скот Бесент на закрита вечеря на 7 юли, организирана от посланика на САЩ в Турция Том Барак, с настояване той най-сетне да отключи прословутия законопроект за „адски“ санкции срещу Русия.
Инициативата, дело на републиканеца Линдзи Греъм и демократа Ричард Блументал, предвижда президентът Доналд Тръмп да получи правомощия да налага мита до 500% върху вноса от всяка държава, купуваща руски нефт, газ или уран, заедно с вторични санкции срещу тези държави. Законопроектът разполага с широка подкрепа в Сената — по последни данни над 80 съпредложители — но засега остава заклещен в Белия дом, където тръмпистите настояват за по-меки формулировки, за да запази пространство за евентуални преговори с Москва по Украйна.
Защо Вашингтон продължава да прави изключения за руския петрол?
Именно това питат все повече сенатори, докато Министерството на финансите на САЩ поредно удължава временни облекчения за внос на руски нефт — вече три пъти по 30 дни, с позоваване на войната около Иран и затварянето на Ормузкия пролив. Последното от тези изключения изтече през юни, но апетитът за подновяването му очевидно не е изчезнал напълно, доколкото темата отново стои на масата на вечерята с Бесент. Демократическият сенатор Крис Кунс вече заяви публично, че подобни удължения на практика финансират войната на бункерния маниак Владимир Путин срещу Украйна, докато Вашингтон говори за натиск върху Кремъл.
Републиканецът Майк Раундс е още по-директен по въпроса за самия закон — без ясен ангажимент от страна на Тръмп, целият проект е просто хартия. По думите му на президента му трябва категорично да заяви подкрепата си, вместо да се задоволява с мъгляви сигнали, които всеки може да тълкува според собствените си политически нужди.
Греъм твърди, че Тръмп вече е дал „зелена светлина“ на инициативата — твърдение, което звучи обнадеждаващо, докато не се сети човек, че подобни зелени светлини се раздават с лекота, а после законопроектът си стои неподвижен с месеци. Работата допълнително се усложнява от позицията на лидера на републиканското мнозинство в Сената Джон Тюн, който настоява законопроектът трябва да произхожда от Камарата на представителите, тъй като тя разполага с конституционното право да инициира данъчно законодателство — процедурен детайл, който изглежда способен да забави и най-неотложната инициатива с години.
Какво прави бункерният диктатор, докато във Вашингтон обсъждат вечери и процедури?
Докато сенаторите редят аргументи в Анкара, самият Тръмп предпочете да съобщи на журналистите, че е разговарял с Путин и планира среща със Зеленски, изразявайки увереност, че и двете страни искали „да уредят въпроса сега“. Формулировка, звучаща обещаващо на теория, но позната до болка на всеки, следил преговорния театър около тази война през последните години — с тази уговорка, че театралните сравнения тук са неуместни, доколкото за украинците положението е далеч по-осезаемо от всякаква сцена.
Европейските съюзници от своя страна не изглеждат склонни да приемат подобни изявления за чиста монета. Обезпокоени от намеренията на Тръмп да ограничи участието на САЩ в алианса, те настояват за разширяване на подкрепата за Киев — сигнал, че доверието в самостоятелните гаранции на Вашингтон намалява с всяка поредна отложена санкция.
Междувременно самият законопроект си остава там, където е бил и преди срещата на върха — обсъждан, подкрепян на думи, но все още неприложен на практика. Оказва се, че дори „адски“ санкции могат да чакат търпеливо реда си, стига да намерят подходящата маса за вечеря.
